Проблеми в партньорската двойка – близост и раздалечаване
В предходната статия на тема „Проблеми в партньорската двойка“ говорихме за това как да преодоляваме различията по между си. Сега ще поговорим за втората важна тема, създаваща проблеми между партньорите – темата за близостта и раздалечаването един от друг. Заедно с различията, това е другата важна тема, заради която повечето двойки срещат трудности, влизат в конфликти и често стигат до раздяла. Ето какво е важно да знаем и как да подхождаме, за да си подарим щастлива и дълга партньорска връзка, в която всеки от партньорите се чувства добре:
Важно е да сме наясно, че след първоначалния етап на влюбването, в който двамата партньори искат да бъдат непрекъснато заедно и не могат да се наситят един на друг идва естествен етап на раздалечаване и това е нормално. В началото сме напълно погълнати един от друг и спим с преплетени тела, държим се постоянно за ръце и се гледаме в очите, забравяме за целия външен свят и не ни интересува нищо освен партньора и близостта ни с него. Така е в началото, за да можем да се свържем. Нормално е обаче в един момент да се преситим от тази прекомерна близост и да се обърнем отново към останалия свят и личните си занимания и интереси и тук често започват проблемите.
Настъпват проблеми, защото рядко партньорите достигат до етапа на раздалечаване по едно и също време и рядко имат нужда от еднакво раздалечаване. Обикновено единият партньор по-бързо от другия се пресища от прекомерната близост и започва да копнее за лично пространство и контакти с други хора и другият партньор често изживява това като изоставяне и липса на любов. Също така дори и двамата партньори да са се преситили на прекомерната близост и да търсят раздалечаване, обикновено единият от партньорите е повече индивидуалист от другия или е по-екстровертен от другия (хората никога не можем да сме точно еднакви) и единият има нужда от повече усамотение или повече контакти с външни хора и другият партньор често изживява това като отблъскване, изоставяне и липса на любов. Затова е важно да сложим нещата по местата и да не създаваме проблеми от едни напълно естествени процеси. Ето как да се справим с такива ситуации:
Когато се задейства страхът от изоставяне
Вкопчващият се партньор
За хората, които са изживели травма на изоставяне и отхвърляне в детството си моментът на раздалечаване може да изглежда непосилно болезнен и те неистово да желаят да останат слети и залепени за партньора си, но това са желания, водени от травма, а не здравословни нужди. Ако и другият партньор има подобни травми и нужни от пълна слятост, тогава хората успяват да си създадат връзка, в която остават залепени един за друг често за цял живот. Стига и двамата да се чувстват добре така, лошо няма. Всеки има правото да живее, както му е добре. Такива двойки са винаги заедно, винаги хванати за ръка и гледащи се в очите, с общи интереси, с общи хобита, с общи приятели, често и с общ профил в социалните мрежи. Нямат лични интереси, лични приятели, лични занимания, а само общи. Ако и за двамата това е добре, всичко е наред.
Какво се случва обаче, когато само единият партньор иска непрекъсната слятост, а другият копнее за малко лично пространство? Повечето хора обичат партньора си, но имат нужда и от личен живот – от своето хоби, лични срещи с приятели, лично време. Колкото и да обичаш някого, ако другият иска постоянно да сте заедно и да нямаш правото на лично пространство, вероятността да се почувстваш обсебен и да имаш нужда да избягаш е голяма. Нормално е да имаш нужда и от време насаме или със свои приятели или със свои занимания. Без да си дават сметка вкопчващите се партньори с травма от изоставяне сами с поведението си водят до това другият да започне да бяга от тях и отново да бъдат изоставени. Те просто не оставят друга възможност на партньора си, освен да си тръгне, защото се държат истински обсебващо, без дори да го съзнават.
Ако разпознаваш себе си в ролята на обсебващ партньор, знай, че е нужно да лекуваш травмата си и да заживееш по нов начин, ако не искаш да бъдеш изоставян повече. Това, което правиш е ограбващо за партньора ти и с поведението си не му/й даваш друга възможност освен да страни от теб, все повече да се отдалечава и накрая да си тръгне. Потърси помощ за преодоляване на травмата ти от изоставяне, за да промениш начина по който се чувстваш и от там и поведението си. Можем заедно да работим за това.
Скачане от връзка във връзка
Другата крайност, чрез която понякога се проявява травмата от изоставяне или отхвърляне е скачането от връзка във връзка. За да се защитят от болката от изоставяне, хората с травма в тази посока изоставят първи: „Пръв ще си тръгна аз, за да не ти дам възможност да си тръгнеш ти и да ме изоставиш.“ Такива хора в момента, в който връзката започне да става сериозна бягат и напускат партньора или подържат паралелно връзки с няколко партньора, като защитна реакция, че няма да останат сами. Такъв живот изглежда отстрани вълнуващ и разнообразен, но пречи на човека да създаде истински дълбоки и трайни отношения и без да си дава сметка, вместо да лекува болката от изоставяне, такъв човек я затвърждава все повече скачайки постоянно от партньор на партньор в повърхностни нетрайни отношения. Ако искаш да създадеш дълбока връзка на близост и любов, ще е нужно да се научиш да не бягаш от страха от изоставяне и да поемеш риска. Всичко ценно на този свят крие рискове, които е нужно да поемем, за да го получим. Можем заедно да работим върху скритите дълбоко в теб модели, които те подтикват да прекратяваш връзките си преди да им дадеш шанса да се развият. Нужно е само готовност за промяна, останалото е въпрос на време и подходящ подход.
Естествен ритъм на приближаване и отдалечаване
Животът е като секса – приближаване, раздалечаване, отново приближаване, раздалечаване и т.н. Движение един към друг, последвано отдалечаване и пак един към друг и така в постоянен ритъм.
Ако след първоначалното влюбване, партньорът ти започва да се отдалечава, да иска да прекарвате по-малко време заедно, да иска да се вижда сам с приятелите си, да има време за личните си занимания, в които ти не участваш – това е нормално. Същото важи и в обратна посока – ти също е нормално след първоначалният етап на влюбването да искаш да се виждаш с твоите си приятели отново, да вършиш своите си неща, а не непрекъснато да си с партньора. Това не означава че се отчуждавате, напротив!
Ако си давате време отделно един от друг, всеки от вас ще трупа впечатления, които след това ще може да сподели с партньора си, ще си липсвате и отново ще сте интересни един за друг. Я си представете само, ако сте нонстоп заедно, в един момент не само, че ще си омръзнете, но няма да има дори за какво да си говорите, защото никой от вас няма да е преживял нищо различно, което да сподели с другия и нищо ново, което да внесе в двойката.
Нормално и естествено е да имате нужда от раздалечаване и ако наистина се обичате и сте си близки, то след отдалечаването, ще си залипсвате и ще имате нужда отново да сте близо един до друг. След като прекарате време заедно, отново ще се наситите един на друг и ще имате нужда да се раздалечите малко и всеки да прави неговите си неща. После пак ще започнете да си липсвате и ще се приближите. И така раздалечаване и сближаване е нормално да се редуват в хармоничен ритъм. Така се случва в здравословните връзки.
Когато единият иска повече раздалечаване, а другият повече близост
Колко време да бъдем близо един до друг и да прекарваме заедно в общи занимания и колко време да сме раздалечени и всеки да има свои лични занимания зависи от нуждите на хората във всяка двойка. Ако сте само заедно, ще си омръзнете. Ако сте само отделно, ще се отчуждите. Истината е по средата, но къде точно е вашата златна среда, зависи от индивидуалните ви нужди и предпочитания.
При някои е наполовина, при други е повече заедно и по-малко отделно, при трети е повече отделно и по-малко заедно – въпрос на личен избори и характери и предпочитания на партньорите. Точна рецепта за това колко да сте близо и колко раздалечени няма. Всичко е строго индивидуално. Въпросът е да намерите решение, което удовлетворява и двамата в двойката и пасва на вашите характери и начин на живот. Като правило, ако прекарвате твърде малко време заедно в споделени дейности и общуване, ще се отчуждите един от друг. Ако прекарвате твърде много време заедно, ще си омръзнете и тръпката между вас ще изчезне. Вижте вие как се чувствате по между си от какво имате нужда на този етап.
Проблем възниква, когато единият има нужда от повече близост, а другият от повече раздалечаване. Тогава възникват наранени чувства, конфликти и често се стига и до раздяла. Колкото по-големи са различията по между ви, това е знак, че сте толкова повече в крайности, а крайностите и в двата случая не водят до добро място. Крайно вкопчващия се в партньора си, както крайният вълк единак, който подържа само фиктивна връзка, но истински копнее да е сам трудно могат да създадат хармонични партньорства. Как да преодолеете крайностите и да намерите златната среда и как да постигнете баланс с партньора си по отношение на различията ви можете да разберете от статията за партньорските различия.
Важното е да не се опитваш да наложиш своята гледна точка върху партньора си и да изкараш него грешен, а да осъзнаеш, че щом сте с големи различия, явно и двамата сте в двете крайности и двамата имате нужда да промените по нещо, така че да достигнете до златната среда. Ако единият иска да е вечно с другия, а другия иска вечно сам, то решението е по средата. Ако ви е трудно или непосилно да направите истинска промяна – не на думи, а на дела или пък трябва да се насилите да го правите и не ви носи удовлетворение, можем заедно да работим за постигане на промяна и по-удовлетворяващ живот и за двама ви. Нужно е да преработите вътрешните си причини, които ви тласкат да сте в крайност, а не да се опитвате само външно да се насилвате да живеете според нечии предписания. Насила хубост не става.
Ако не можете да намерите добрия за вас ритъм на близост и раздалечване и ви е трудно сами да намерите удовлетворяващ и за двама ви баланс, то заедно можем да поработим по въпроса. От вас се иска само желание и готовност за промяна. Останалото е въпрос на време и адекватни стъпки по пътя. На разположение съм за насока, подкрепа и работещи техники. Успех!
