Кой е родителят вкъщи – детето или мама и татко?

Какво означава да бъдеш родител?

Да си родител означава да бъдеш по-мъдрият, по-опитният, който взема решения и подсигурява живота на едно малко човече, което поради липсата си на опит и знания за живота не може само да осъзнава последиците от действията си.

Какво се случва в днешно време? Родителите поемат ли адекватно своята родителска роля?

Очакването детето само да си бъде родител

В съвременното общество наблюдаваме притеснителната тенденция родителите да избягват да поемат родителската си роля в някои от нейните най-важни аспекти. Родителите поемат финансовата издръжка на децата, задоволяването на материалните им нужди, даже прекаляват в тази посока, за сметка на недостатъчна или напълно отсъстваща намеса по отношение на вземането на решения относно поведението и действията на детето.

„Нека детето само да реши…“

„Виждам, че детето не постъпва добре, но ще го оставя да прави, каквото иска, защото не искам да го потискам.“

„Не съм сигурен какво е доброто решение в тази ситуация, затова ще оставя детето да постъпи, както то прецени.“ и т.н.

Тоест родителите презадоволяват децата в материален план, но в морален и житейски план оставят често децата да се самоотглеждат, сякаш са сирачета. Защо се стига до там?

Обратната крайност на авторитарното родителство е крайният леберализъм – тоест оставянето на детето да прави, каквото си иска (тоест само да си бъде родител).

След поколения наред авторитарно родителство и поколения наред хора, които в детството си са били удряни, обиждани, наказвани, възпрепятствани да следват мечтите си и да бъдат себе си, най-после живеем във времена на индивидуален разцвет, в което човек може да бъде себе си и обществото осъзна, че боят, обидите, крясъците и суровите наказания са проява на насилие и нямат място в отношенията родители- деца. Най-после можем да свалим от плещите си тежестта на авторитаризма.

Не сме роботи обаче и не можем просто да натиснем едно копче и да забравим негатива, който в по-лека или по-тежка форма сме изживели като деца. Всички помним ситуации, които сме си обещали още в невръстна възраст, че като пораснем няма да повторим с нашите деца.

Много хора не смеят да поемат родителската роля над децата си от страх да не им нанесат травмите, които те самите носят от своите родители: усещане за липса на любов, подкрепа и разбиране или нуждата постоянно да се доказват, или чувство за недостатъчност, липсва на самочувствие или фалшиво самочувствие без покритие, неувереност и страх от грешки и провал, страх от изоставяне и отхвърляне, страх от присмех или критика – все наследства, които човек носи от първите 7 години от живота си.

Да оставиш детето си да прави каквото си иска не е решението!

В живота двете крайности водят до едни и същи негативни резултати. Децата отглеждани от крайно авторитарни родители и децата отглеждани от крайно либерални родители ще изпитат на гърба си еднакви щети –тревожност, липса на адекватна родителска любов и подкрепа, липса на разбиране и изграждане на адекватни модели. Да бъдеш крайно суров и да бъдеш напълно либерален ще доведе до еднакви щети за детето ти.

Какво е решението?

Истината е в златната среда.

Децата не могат да вземат сами решения. Децата не знаят кое е добро за тях. Липсва им опит и зрялост, за да могат да преценят последиците от действията си. Затова до всяко дете е нужно да има отговорен зрял възрастен, чиято задача е не да чака детето само да избира и да прави, каквото му хрумне, а като възрастен да прецени кое е здравословно, кое е подходящо и кое е добро за детето и ПО ПОДХОДЯЩ НАЧИН да научи детето как да се държи в една или друга ситуация.

Ключовите думи тук са: „по подходящ начин“. Не с насилие, заплахи, наказания, крясъци или сърдене и повишаване на тон, а С ЛЮБОВ, нежно, но твърдо; решително, но уважително и подрепящо.

Ключът е да се научите да казвате „НЕ“ с любов. Да слагате край на неподходящите поведения с любов, да насочвате с любов.

Тренирайте да отказвате задоволяване на всеки каприз, да гасите екрана, когато детето прекалява, да не му позволявате да излиза в лоша компания, да не го оставяте да яде вредни храни, да спирате грозните думи, крясъци и истерии С ЛЮБОВ – с твърд, но любящ тон, спокойни, уверени, с поглед и тон на гласа, който отправя посланието:

„Обичам те и точно защото те обичам повече от всичко на света няма да те оставя да си вредиш. Няма да ме разубедиш, непреклонен съм в позицията си и не няма да крещя, няма да гледам злобно, няма да те мразя, задето се държиш неприемливо. Обичам те и винаги ще те обичам. И точно затова няма да отстъпя. Няма да отстъпя. Важен си ми и няма да те оставя да проваляш живота си”.

Тренирайте да говорите така, че не зависимо какво казвате, тембърът на гласа ви и погледът в очите ви да носят това послание. Ще с удивите от резултатите!

Без крясъци, без нерви и истерични гласове, без цупене и сърдене. Бъди родител, а не изнервен пубер. Бъди до детето си, не го оставяй да си родителства само, сякаш е сираче. То не може да се справи без теб. Бъди до него. С любов. С постоянство. Без да отлагаш, без да истерясваш, без да се нервиш. То е само дете. Не очаквай да се държи като възрастен. Няма как да го направи. То е само дете. Ти си възрастният. Дръж се като такъв. Сериозно. Отговорно. С постоянство. Твърдо, но любящо. Запази спокойствие и с цялата любов, която носиш в сърцето си за това малко същество, направи, каквото е нужно. Възпитавай. Давай пример. С ЛЮБОВ <3