Кой е родителят вкъщи?

Какво означава да бъдеш родител?

Да бъдеш родител означава да бъдеш по-мъдрият, по-опитният, този, който поема отговорност. Означава да вземаш решения и да подсигуряваш живота на едно малко човече, което поради липсата си на житейски опит и зрялост не може само да осъзнава последствията от действията си.

Родителството не е просто да обичаш детето си. Родителството е да го водиш.

Родителите днес поемат ли адекватно своята роля?

В съвременното общество се наблюдава тревожна тенденция: много родители се отдръпват от една от най-важните си функции – да бъдат ориентир, граница и опора.

Материалните нужди са задоволени – понякога дори прекомерно.
Но моралните, емоционалните и житейските ориентири често липсват.

Все по-често се чува:

• „Нека детето само да реши.“

• „Не искам да го потискам.“

• „Ще го оставя да направи каквото прецени.“

И така, без да осъзнават, много родители оставят децата си сами да си бъдат родители.

Крайният либерализъм – другата крайност

След поколения авторитарно родителство – бой, страх, крясъци, наказания, унижение – обществото логично се опита да се отдалечи от насилието. И това е огромен напредък.

Но от страх да не повторят травмите от собственото си детство, много възрастни се отказват изцяло от родителската си позиция.

Така се стига до другата крайност – пълен либерализъм.
Детето прави каквото иска.
Няма ясни граници.
Няма стабилен възрастен до него.

А истината е проста и болезнена:
Двете крайности водят до едни и същи щети.

Какви са последствията?

Деца, израснали в крайно авторитарна среда, и деца, оставени без граници, често носят сходни рани:

• тревожност;

• липса на сигурност;

• трудности с граници и саморегулация;

• усещане, че няма кой да ги води;

• проблеми с авторитета и отговорността.

Любовта без граници не е достатъчна.
Границите без любов също не са.

Къде е решението?

Истината е в златната среда.

Децата не могат да вземат самостоятелно зрели решения.
Те не знаят кое е добро за тях в дългосрочен план.
Те нямат опита да преценяват последствията.

Затова до всяко дете е нужен зрял възрастен, който:

• поема отговорност;

• поставя ясни граници;

• води, а не се колебае;

• учи чрез пример.

Ключът: „НЕ“ с любов

Най-важното умение в родителството е да можеш да казваш „НЕ“ по подходящ начин.

Не с крясъци.
Не със заплахи.
Не с наказания.

А нежно, твърдо и последователно.

Да спреш екраните.
Да не позволиш вредна компания.
Да откажеш вредна храна.
Да прекъснеш обидни думи и истерии.

И всичко това да бъде придружено от ясно послание:

„Обичам те. И точно защото те обичам, няма да те оставя да си вредиш.“

Детето усеща енергията, не думите

Не толкова думите, колкото:

• тонът на гласа;

• погледът;

• вътрешната стабилност,

създават усещането за сигурност.

Когато родителят е спокоен, уверен и последователен, детето се отпуска.
Защото някой поема отговорност.

Бъди родител, не изнервен пубер

Детето не може да бъде възрастен.
То е дете.

Ти си възрастният.
Ти си този, който трябва да:

• пази;

• води;

• възпитава;

• дава пример.

С любов.
С постоянство.
Без истерии.
Без отлагане.

Бъди до детето си.
Не го оставяй да се родителства само.
То не може без теб.

Твърдо, но любящо.
Спокойно, но решително.
С любов.

За лични консултации по темата, попълни формата за контакт по-долу.