Проблемно поведение при децата
Когато нещо в живота на детето не е наред, детето реагира първо през поведението си. Дали ще се тръшка или удря, дали ще отказва да се храни, дали ще се буди нощем и ще настоява да отиде в спалнята при родителите си, дали ще бяга от училище или ще се затвори и ще избягва общуването с близките си и/или с връстници, дали ще проявява страхове, хиперактивност и дефицит на внимание, дали ще се превърне в черната овца вкъщи или в училище, дали ще отказва да учи, дали ще посегне към цигари, алкохол, дрога или противообществени прояви през пуберетета… независимо какви са проявите, те винаги говорят за едно – има проблем и поведението на детето е само аларма, която да ни насочи, че нещо в живота на детето не е наред. Нужно е да разберем какво не е наред и като възрастни, отговорни за живота и развитието на детето, да върнем баланса.
Поведението е първият и най-лесен отдушник и вместо да обвиняваме детето за поведението му нужно е да се запитаме какво в живота на детето не е наред, за какво иска да ни сигнализира детето с това поведение? Проблемното поведение е нещо, с което детето иска да привлече вниманието ни и да каже: „Имам нужда от помощ“. Поведението е само сигнал за проблема, не самия проблем. Запитайте се какво иска да покаже детето с това поведение, в какво среща трудност? Ако сами ви е трудно да откриете причините и да решите проблема, заедно можем да направим това.
Когато нещо в живота на детето не е наред, ако детето не изкарва навън натрупващото се напрежение през поведението си, ще се разболее. Психосоматичните заболявания, автоимунните заболявания и честото боледуване са признак именно на проблеми, с които детето се сблъсква, но които не само не може да разреши, но не е разрешено и да прояви през поведението си и потиска в себе си. Потискането предизвиква силен дисбаланс на биохимично ниво и дава своето силно отражение на физическо и психо-емоционално ниво. Обърнете внимание и ще забележите сами, че в семейства, в които детето е заставяно да бъде винаги послушно, детските болести са по-често отколкото в семейства, с „непослушни“ и „трудни“ деца.
Да обвиняваме детето, да се караме и гневим, да заплашваме и наказваме не работи и до нищо добро няма да доведе! Нещо в живота на детето не е наред и колкото и да наказвате и да се карате, колкото и морал да четете, това няма поправи нещата, само ще ги влоши. Нужно е да разберем от къде идва проблемът и да направим нужното, за да го решим.
Полезни насоки:
Ще ти споделя една проста, но много полезна техника, когато си имаме работа с проблемно поведение при децата:
Запитай се: “Как ме кара да се чувствам това проблемно поведение, което детето ми проявява?” – отговорът на този въпрос, ще ти покаже как се чувства самото дете и кое го кара да се държи по проблемен начин. Защото децата така са устроени, че когато изпитват чувства, с които не могат да се справят, понеже са още незрели и не могат нито да осъзнаят чувствата си, нито да ги преработят сами, като меганизъм за справяне децата ползват следното: Държат се по начин, който да накара възрастните да чувстват това, което детето чувства. Така детето се надява възрастият да го разбере и да му помогне. Например, когато детето е гневно, то ще се държи по начин, който да разгневи вас; когато е тъжно, детето ще се държи по начин, който да ви натъжи и т.н.
Затова, ако си отговорите на въпроса “Как ме кара да се чувствам проблемното поведение на детето ми?” ще разберете какво изпитва самото дете и кое го кара да се държи по неприемлив начин. Раберете ли причината, ще имате яснота в каква посока да работите.
Например, ако поведението на детето ви кара да губите контрол, знайте, че самото дете губи контрол и затова се държи по неприемлив начин и за да разрешите проблема ще е нужно да учите детето да има контрол над нещата. За целта ще е добре да му давате правото да взема самостоятелни решения за повече неща – например какви дрехи да носи, каква храна да яде, как да постъпва в една или друга ситуация, разбира се в разумни граници. Почувства ли, че има контрол над живота си, детето ще спре да се държи по начин, който означава загуба на контрол. Така ще се успокои самото дете, ще се успокоите и вие.
Понякога е нужен само спокоен разговор с разбиране
Има ситуации, в които детето се държи неприемливо, просто защото не знае как да се държи и има нужда само от спокоен разговор, в който да разберем какво иска и да му обясним как може по цивилизован начин да се случат нещата и толкова стига. Понякога проблемното поведение е просто знак, че детето не знае как да подходи и има нужда да го изслушаме, да разберем как се чувства, какво преживява и от какво се нуждае и от позицията на възрастни да го насочим как по градивен начин да подходи в ситуацията. Понякога е нужно само малко разбиране и окуражаване. Независимо какъв е проблемът и как се държи детето наша задача е да бъдем негова подкрепа, а не врагове.
Има обаче ситуации, в които колкото и да насочваме и обясняваме, колкото и да си мислим, че сме подкрепящи, това не решава проблема и с времето негативните поведения не престават и дори се задълбочават. Това са ситуации, в които е важно да потърсим помощ от специалист, който с професионалните си умения да помогне да открием какво точно не е наред и да насочи към подходящи методи за преодоляване на ситуацията. На разположение съм в такива ситуации с опита ми на семеен консултант, детски психолог и енергиен терапевт, с холистичен подход да разберем и преодолеем проблема.
Кои са най-честите причини за проблемното поведение при децата можете да видите тук.
