Вечната борба между ума и сърцето. Свързване с вътрешната истина

Кое да бъде водещо при вземането на решения – умът или сърцето? Логично и рационално ли да избираме или да следваме вътрешните си чувства и усещания? „Много пътища водят към Рим“ и няма само една правилна рецепта за следване.

Сблъсъкът между ума и сърцето е голяма моя лична тема, която дълги години ми създаваше дискомфорт и съм минала през много етапи, решения, осъзнавания, докато науча ума и сърцето ми да действат в екип. От професионален и личен опит мога да споделя следното:

Груба грешка е да водим борба сами със себе си.

Как да изберем  между ума или сърцето, като и двете са част от нас самите, като и двете са проявления на собствената ни същност. Ако водя битка или влизам в конфликт между ума и сърцето си, което и от двете да спечели, аз съм губещ, винаги една част от мен губи и това води до страдание, неудовлетворение и усещане за нещастие.

Първата стъпка е да осъзнаем, че умът и сърцето не са два враждуващи лагера, а и двете са части от един отбор – и двете са проявления на нас самите и имат нужда не да се борят за надмощие, а да ги научим д работят като един екип, в който всеки дава най-доброто от себе си и проявява своята сила за общото благо.

Ето как става това:

Ролята на ума

Умът е добър в това да анализира данни, с които разполагаме и да взема решения и да прави предположения и догадки на база минал опит.

Умът е също генератор на нашите страхове – понякога с полза – за да ни предпази, а друг път с вреда – за да ни блокира.

Умът е като една база данни, събрани от миналия ни опит, познания и вярвания за света, която постоянно обработваме с цената на много стрес и напрежение и от която се надяваме да почерпим отговори за настоящето и бъдещето ни. Ключово е да си даваме сметка, че настоящето и бъдещето често се различават от миналото и ако вземаме решения само с ума си, тоест на база минал опит, тогава настоящето и бъдещето ни ще бъдат просто преповтаряне на миналото и често ще се лишаваме сами от възможността за промяна и развитие.

Умът също ни лишава от възможността да се радваме на настоящия момент и да черпим от ситуацията. Докато анализира данните, с които разполага, умът много често пропуска възможностите на настоящия момента.

Умът сам не може да излезе от собствените си алгоритми и модели. Ако искаш настояще и бъдеще различни от миналото, ще е нужно да ползваш нещо друго, освен ума си за насоки и решения.

Умът е много полезен на оперативно ниво, но за стратегическите си решения, не разчитай на ума. Той ще те върти в кръг и ще те кара да преповтаряш едни и същи сценарии отново и отново до безкрай. Ако обаче вече сме взели решение, умът е безценен помощник в това да ни помогне да приложим решението на практика.  Умът може последователно да ни води през нужните стъпки, да избере най-точният алгоритъм за постигане на заложената цел и да коригира грешки по пътя.

Ако умът ти саботира това, което вътрешно желаеш и отказва да те насочи как да го реализираш, тогава е нужно да се вгледаш и поработиш с убежденията, с които умът ти борави. Убежденията са тези наши вярвания за това кое е правилно и кое грешно, кое е безопасно и кое опасно, кое е хубаво и кое лошо, които насочват ума и определят алгоритмите, които той следва. Може би в главата ти са заложени грешни убеждения, които вместо да спомагат развитието ти, те дърпан назад?

Помисли си кои твои вярвания карат ума ти да те саботира и ги промени с други, подкрепящи развитието ти вярвания. Потърси примери от хора, които следват други вярвания и са успели да постигнат това, към което ти се стремиш. Почерпи опит от тях. Вслушай се във вътрешния си глас и усети дълбоко в себе си какви ТИ считаш за вярно, за полезно и градивно и спри да следваш модели, които близките ти са възпитали в теб още в детството, ако тези модели и вярвания не те водят напред в живота ти. Ако ти е трудно, можем заедно да направим това.

Ролята на емоциите и чувствата (повикът на сърцето)

Сърцето обратно на ума е на този свят, за да преживява и да бъде тук и сега, в този момент. То не мисли за минало и бъдеще, а е фокусирано в единствената реалност, с която разполагаме – настоящето. И под сърце тук нямам предвид само главният мускул в тялото ни, а събирателен образ на нашата емоционална страна, чувства, спонтанност, сигналите на тялото и всички онези ирационални аспекти от нас, които носят една различна от рациото мъдрост, която често се проявява много силно в нас.

Емоциите са тази непредвидима част от нас, която се появява рязко и често неканена и променя цветовете в целия ни живот. Бум: Ентусиазирах се! – и всичко става розово и красиво и изпълнено с оптимизъм. Или

Бум: Влюбих се! – и човекът отсреща става идеален, без нито един недостатък, прекрасен, привлекателен и толкова примамлив! Или

Бум: Разочаровах се! – и всичко става гадно, черно и непривлекателно…

Примерите следват един след друг, като постоянно возене на увеселително влакче, което ту се издига, ту рязко се спуска надолу, после прави лупинг и след това рязък завой наляво, движи се в права посока и неочаквано без предупреждение рязко завива надясно и после пак нагоре – надолу, ляво-дясно, лупинг и всичко отново и отново до безкрай…

Ако следваме този ритъм и оставяме той да определя посоката в живота ни се превръщаме в лудата калинка, на която отдавна й е прилошало от постоянното лашкане на увеселителното влакче, но не знае как да слезе от него. Определено вземането на решения под въздействието на емоция не е добър вариант! Всеки, който взема емоционални решения знае за какво говоря. В разгара на емоцията си мислиш, че ти е хрумнало най-великото решение на света, но в мига, в който емоцията отмине не можеш да повярваш в какво си се забъркал и сам не знаеш как да излезеш чист от ситуацията – като да си взел решение пиян и после на трезва глава гледаш и не вярваш на очите си.

Свързване с вътрешната истина

Нито умът, нито сърцето могат да те водят сами по пътя. Когато вземаш решения е нужно да изходиш от по-дълбоко място, а не повърхностно да следваш емоциите или ума. Това по-дълбоко място някои наричат вътрешен авторитет, други – Висш Аз, трети – вътрешен глас, четвърти – интуиция… Независимо как ще наричаме това дълбоко място на истината вътре в нас, важно е да знаем, че всеки от нас носи в себе си този вътрешен компас, който безпогрешно може ни покаже най-верния за нас път. Няма нужда да търсиш отговори навън, защото всички важни за теб отговори знае само твоята вътрешна същност.

Работата на специалисти като мен е не да давам насоки на хората как да живеят и по кой път да тръгнат, а да помагам на хората да се свържат със своята вътрешна истина и да започнат да я следват. От къде аз мога да знам дали е по-добре да се ожениш или разведеш, дали да родиш дете и кое предложение за работа да приемеш. Никой човек не може да знае какво ти готви животът и как ще се развие едно или друго решение. Знае го само твоят вътрешен авторитет, онова дълбоко място в теб, което има нужната мъдрост и познания, за да те преведе през живота ти по най-добрия начин и да създаде нужните предпоставки потенциалът ти да се развива и да бъдеш щастлив(а).

Специалисти като мен са само проводници, преводачи с помощта на които започваш да разбираш езика на своят вътрешен авторитет и да го следваш. А този авторитет може да ти говори по различни начини – чрез сигналите на тялото ти, през емоции, мисли, фантазии, сънища, копнежи….

Като начало добър подход е да започнеш да обръщаш внимание на сигналите на тялото ти. Те са винаги верен вътрешен барометър. Емоциите са краткотрайни и често бурни и объркващи, умът е обусловен от миналия опит и моделите на възрастните, които са ни отгледали, но тялото ни винаги точно показва дали в този момент сме в синхрон с вътрешната си истина или вървим против нея. Имаш ли енергия или не? Спокоен ли се усещаш или напрегнат? Изпитваш ли някакъв дискомфорт в тялото или го усещаш леко и готово да полети напред? Как си със съня, храненето, общото ниво на жизненост? Имаш ли хронични заболявания или чести боледувания – те са най-сигурен сигнал, че системно и дългосрочно вървиш против себе си.

Ако имаш нужда от посредник и преводач, с помощта на който да започнеш да усещаш вътрешната си истина и да я следваш; ако имаш нужда от подкрепа в това да успокоиш ума и да го ползваш по предназначение или да спреш да вземаш емоционални прибързани решения, насреща съм да извървим заедно вълнуващия път на свързване с дълбоката ти истина и реализиране на най-доброто в живота ти. Желая ти успех!