Тревожен стил на привързаност – когато любовта не носи спокойствие, а тревожност

Има хора, които обичат силно.
Не просто „малко повече“, а с цялото си същество. И често точно тези хора се тревожат най-много дали са обичани насреща.

Това е едно от най-честите проявления на тревожния стил на привързаност – модел, в който влюбеният вместо да се наслаждава на любовта, не спира да се тревожи дали другият го обича и дали ще остане или ще го изостави…

Как изглежда тревожната привързаност в ежедневието?

Може би ще разпознаеш себе си или човекът до теб в някои от тези моменти:

• Прекалено силно мислиш дали си „направил/а нещо грешно“, ако другият се отдръпне;
• Малки промени в тона или поведението на партньора предизвикват вътрешна тревога;
• Често проверяваш съобщенията си или чакаш отговор с напрежение;
• Имаш нужда от уверение, че всичко е наред и то често;
• Любовта се усеща най-силна, когато има несигурност – за теб интензивността е любов, а когато е спокойно имаш чувството, че нещо липсва;
• Трудно ти е да се успокоиш вътрешно, дори когато „няма обективна причина“.

Отвън това понякога изглежда като „емоционалност“.
Отвътре обаче често е: страх да не бъдеш изоставен/а.

Как се формира този стил?

Тревожната привързаност обикновено не започва в зряла възраст.

Тя се изгражда в ранното детство, когато:

• Мама (обгрижващите фигури) не са били емоционално налични (отсъстващи, заети, тревожни, депресивни…);
• любовта е била свързана с несигурност („понякога я има, понякога не“);
• детето се е научило, че трябва да се „напряга“, за да бъде видяно или обичано.

И така психиката прави логичен извод:
„За да не бъда изоставен/а, трябва да бъда винаги нащрек.“

Парадоксът на тревожната любов

Това, което често боли най-много, е следният парадокс:

Тревожният стил не търси просто любов. Той търси сигурност в любовта.

Но понеже вътрешната система е свикнала с нестабилност, често:

• спокойните връзки се усещат като „скучни“
• а нестабилните – като „силна химия“.

И така човек сам бяга от това, за което копнее най-много и сам отива там, където отново ще бъде наранен и повтаря един и същ модел, без да разбира защо.

С кого се свързва тревожният?

Във връзките „тенджерата“ си намира „похлупака“. Тревожният човек най-често се свързва с избягващ партньор – човек, който избягва интензивни чувства и се отдръпва в моменти на близост. Това прави тревожният още по-тревожен и задвижва модела на преследвач и беглец. Колкото повече тревожният търси потвърждение за любов, толкова повече избягващият се отдръпва и това засилва тревожността на тревожният…

Това води до:

• Засилен контол
• повишена тревожност
• Желание на партньора да се отдръпне
• Цикълът се повтаря и задълбочава и завършва с раздяла и/или изолиране на изягващият и разболяване (соматизиране на напрежението) в тревожният.

Добрата новина

Тревожният стил на привързаност може да бъде осъзнат и трансформиран.

С времето и с правилната терапевтична работа човек може да развие:

• вътрешна стабилност
• способност за саморегулация
• Избор на по-здрави и спокойни връзки
• усещане за „аз съм достатъчен/на, дори когато другият е далеч“

Важно е да знаеш:

Не си „твърде много“.
Не си „прекалено чувствителен“.
И не си „труден за обичане“.

Често просто си се научил да обичаш по начин, който някога е бил необходим, но днес те изтощава и саботира връзката.

Ако разпознаваш себе си…

…или партньора си…
или някой близък човек…

и усещаш, че тези модели влияят на връзките ти, на вътрешното ти спокойствие и на начина, по който преживяваш любовта, знай, че това е нещо, което може да бъде променено.

Понякога първата крачка не е „да се справим сами“, а да не оставаме сами с това.

 Можеш да запишеш час за терапевтична сесия, за да разгледаме заедно този модел по-дълбоко и да започнем работа към по-спокойна и осъзната връзка със себе си и другите. За целта попълни формата за контакт по-долу.