Стрес и житейски трудности – как да развиваме зряла психика?
Психично съзряване – защо тялото пораства, а психиката често остава назад
Съзряването има много аспекти.
Физическото порастване се случва естествено – без усилие и без съзнателно участие от наша страна. От бебета ставаме деца, после тийнейджъри, млади хора, зрели и накрая възрастни. Това е биологичен процес с предварително зададен ритъм, валиден за всички живи същества – растения, животни и хора.
Психичното съзряване обаче не следва този автоматичен път.
Психиката не съзрява сама
За разлика от тялото, психиката не съзрява автоматично.
Тя има нужда от определени условия, преживявания и вътрешни процеси. Когато тези фактори липсват или човек не успее да премине през ключови етапи от развитието си, психичното съзряване спира.
Тогава виждаме:
-
тяло на възрастен,
-
психика на бебе, дете или тийнейджър.
Важно е да се подчертае: психичната зрялост няма пряка връзка с интелекта.
Човек може да бъде интелигентен, образован, възпитан и социално успешен, но психически незрял. Това са различни нива на развитие.
Когато психичната зрялост липсва, човек изпитва сериозни трудности:
-
не се справя добре с житейските предизвикателства;
-
живее в напрежение и вътрешен хаос;
-
трудно преживява живота си спокойно, хармонично и удовлетворено.
Психични блокажи и етапи на развитие
Проявите на психична незрялост зависят от това на кой етап от развитието е настъпил блокажът.
Бебешка възраст – психични блокажи и зависимости
При блокажи още в бебешка възраст човек, независимо дали е на 20, 40 или 60 години, очаква някой друг да се погрижи за него.
Не само да се погрижи, но и:
-
да отгатне нуждите му,
-
да поеме отговорност,
-
да „спаси“ ситуацията.
Тези хора често:
-
влизат в ролята на жертва;
-
усещат живота си като нещо, което им се случва, а не като нещо, което създават;
-
се оплакват от работа, здраве, партньори, обстоятелства, без да предприемат действия.
Чакат „нещо“ да се случи отвън, за да започнат да живеят по-добре.
Много често тези блокажи се проявяват и като зависимости:
-
емоционална зависимост от близки хора;
-
неспособност за самостоятелност;
-
работохолизъм;
-
зависимости към храна, алкохол, цигари, наркотици, секс, хазарт.
Блокажите не винаги са крайни.
Може да си функционален и успешен, но:
-
да не понасяш самотата;
-
да работиш прекомерно;
-
да използваш храна, алкохол или стимуланти за успокоение;
-
да знаеш какво би било полезно за теб, но да не можеш да започнеш, без някой да те „подтикне“.
Всичко това са сигнали за блокажи в ранното психично развитие.
Важно е да знаеш:
Изход винаги има.
Никой няма да изгради живота ти вместо теб, но и нищо не е безнадеждно. Ако не можеш сам(а), можем заедно да работим за преодоляване на трудностите, с които се сблъскваш.
Детска възраст – живот в стрес и вътрешно напрежение
Изключително много хора остават психично блокирани в детството.
Тялото пораства, дори остарява, но психиката остава детска.
Характерно за този етап е:
-
живот във фантазии и вътрешни сценарии;
-
усещане, че „аз съм прав, другите грешат“;
-
настояване нещата да стават само по един начин – „моя“.
Обществото ни е пълно с хора с тела на възрастни и психика на деца, които:
-
се борят за надмощие;
-
трудно приемат различията;
-
преживяват реалността като заплаха.
Тези хора живеят в постоянен стрес, защото реалността не съвпада с фантазиите им.
Оттук идват и множество психосоматични проблеми – високо кръвно, хронични заболявания, постоянна тревожност. Тялото плаща цената на незрялата психика.
Зрялата психика поема живота спокойно.
Незрялата го преживява като постоянна борба.
Подчинение и псевдовласт – две страни на детската психика
Друг модел на блокирана детска психика е покорството:
-
страх от авторитети;
-
неспособност да се изрази мнение;
-
живот „под чехъл“ – у дома или в работата.
Често тези хора:
-
се подчиняват на шефове и авторитети,
-
но се опитват да доминират над по-близките си.
Този вътрешен разрив води до:
-
силен стрес,
-
вътрешна празнота,
-
психосоматични заболявания.
Няма как да си здрав и щастлив, докато системно потискаш себе си.
Пътят напред – психично съзряване
Ако разпознаваш себе си в тези описания, знай:
проблемът не е в живота и не е в другите хора.
Проблемът е в незрелите вътрешни модели – и те подлежат на промяна.
Психичното съзряване:
-
освобождава от хроничния стрес;
-
носи яснота и стабилност;
-
променя начина, по който живееш и преживяваш живота си.
С подходящи методи, практики и подкрепа можеш да преодолееш вътрешните си блокажи и да започнеш да живееш по-леко, по-осъзнато и по-пълноценно.
Ако имаш нужда от съдействие в този процес, с радост съм насреща да те подкрепя. Попълни формата за контакт по-долу.
За блокажите в тийнеджърска възраст и какво прави хората вечни бунтари и самотници виж Бунтарство и самота. Как са изградим зрялост?.
