Приемане – умението да вървим напред
Всеки е слушал мъдрости на тема колко важно е умението да приемаш себе си, живота, нещата такива, каквито са. Много теория и мъдрости можеш да намериш по темата, но тук ще покажа на практика какво означава приемане и каква е ролята му в живота ни.
Разликата между приемане и примирение
Много хора изпитват вътрешни съпротиви към приемането, защото слагат равенство вътре в себе си между приемане и примирение. А никой не обича да се примирява и да се обрича да търпи нещо, което му носи нещастие. Приемане и примирение обаче са две напълно различни неща, които водят в противоположни посоки.
Примирение означава да се откажеш от това, което искаш и да търпиш нещо, което не искаш, от което страдаш. Примирението е деструктивно качество, което води живота ни към все по-лошо.
Приемането е умението да осъзнаеш реалността в този момент – да си дадеш сметка в този момент какъв си, къде се намираш, от какво и кого си заобиколен, какво се случва. Приемането е осъзнаване на истината, такава, каквато е тя за теб в този момент. И няма нищо общо с примирение. Ще дам прост пример, за да стане ясно.
Пример: Искаш например от София да стигнеш в Бургас. Но вместо да поемеш по магистрала Тракия от София към Бургас, ти се движиш в друга посока – например на запад от София в посока Сърбия. Примирение би било да си кажеш: „Еми искаше ми се да стигна в Бургас. Много ми се ходи там, обаче като гледам, няма да стигна в Бургас. Ще стигна до Сърбия. Не ми се ходи в Сърбия, ходи ми се в Бурас, но това е положението. Искаше ми се да видя морето, ама като гледам няма да стане. Явно трябва да се примиря с този факт. Това е положението.“ – Това е примирение.
Хайде сега да видим какво е приемане: Ако ползваме същия пример, приемане е следното: „Искам да отида в Бургас, обаче като гледам фактите, няма да ми се получи. Пътувам на запад, вместо на изток и ще се озова в Сърбия, не в Бургас. Не ми харесва този факт. Мечтата ми е да видя морето, а то е в противоположна посока. За да осъществя мечтата ми ще е нужно да обърна колата. Явно съм объркал посоката и се движа сега в грешна посока. Не ми харесва да си призная, че съм сбъркал и съм пътувал толкова километри в грешна посока, но ако искам да постигна това, което е важно за мен, ще е нужно да си призная, че съм сгрешил и да се коригирам.“- – Това е приемане – Приемам, че се движа в грешна посока.
Усетихте ли разликата между примирение и приемане? Примирението те обрича да останеш в ситуация, която не харесваш. Приемането води до точно обратното – помага ти да видиш реално къде се намираш, за да можеш да направиш нужните промени в желаната за теб посока.
Защо ни е трудно приемането?
За да не си признаят, че са сбъркали много хора отказват да приемат това, което се случва. Защото независимо дали си го признават или не, вътре в себе си знаят, че се намират на грешното място защото сами са се довели до там – до това обкръжение, до тази работа, до тази заплата, до тези постижения, до тези взаимоотношения, до толкова щастие или нещастие в живота… Знаем, че това, което имаме в живота ни е резултат от нашите действия или бездействия, от нашите решения, от нашия начин на мислене, от нашия характер. И това е труден залък за преглъщане. Трудно е да си признаем, че страдаме, защото волно или неволно сами сме се докарали до тук.
За мнозина е по-лесно да откажат да приемат реалността. Да продължават да се движат в грешна посока само, за да не си признаят, че са сбъркали пътя и че до момента са влагали енергията си в погрешни неща, които ги отдалечават, вместо да ги приближават към това, за което копнеят.
Иронията е, че колкото по-важно ни е нещо, толкова по-склонни сме да се самозалъгваме. За дребните неща е лесно да си признаем, че не са, каквито ни е нужно и да се коригираме. За големите, жизнеопределящите неща обаче е много трудно понякога. Трудно е да признаем, че сме се издънили в нещо голямо, от което зависи живота ни и тепърва е нужно да търсим верния път и да се учим как да вървим по него. Страшно е понякога за най-важното да осъзнаем, че нещата не са наред и е нужна промяна.
Как да си признаеш, че партньорът ти не е подходящият за теб и не си щастлив(а) с него/нея, ако имате две деца, дом, семейство и години живот зад гърба си? Приема ли се лесно такъв факт? Как да си признаеш, че мразиш работата си и че години наред си учил за нещо, което не искаш да работиш? Или как да си признаеш, че не ти получаваш повишение в работата, а все някой друг обира лаврите, защото ти липсват определени качества и може и да си прекрасен професионалист, но има куп неща като например увереност, смелост, лидерски или социални умения или нещо друго, което ти липсва? Как се приема това, като до днес си се самозалъгвал колко хубав е животът ти и колко на място е всичко в него. Вътрешно обаче знаеш кое е истината.
Ако имаш нужда от консултации, насоки, работещи техники и подкрепа в процеса, насреща съм с професионално отношение, пълна конфиденциалност и уважение към теб и пътя, по който вървиш. Успех!
