Нуждата от чуждо одобрение

Хората сме социални същества. За да оцелеем, имаме нужда от социума. Оставени сами на себе си, без закрилата на обществото, не бихме оцелели дълго. Затова мнението на другите е толкова важно за нас. Искаме да се впишем. Искаме да бъдем приети. Страхуваме се от отхвърляне.
Да бъдем част от групата е дълбоко заложена човешка потребност – на подсъзнателно ниво.
Но има и още нещо.

Не си дърво. Премести се.

Съществува една популярна теория:
каквото и да правиш в живота си,

• 1/3 от хората ще те одобрят,

• 1/3 ще те осъдят и отхвърлят,

• 1/3 изобщо няма да ги интересува.

Каквото и да направиш.

При това положение струва ли си да се отказваш от мечтите си?
От вътрешните си копнежи?
От това, което си?
Само за да се опитваш да бъдеш „харесван(а)“?

Струва ли си, когато така или иначе:

• винаги ще има хора, които няма да те приемат,

• винаги ще има критика,

• винаги ще има отхвърляне?

Не е ли по-логично, щом така или иначе не можеш да угодиш на всички, поне да си струва?
Не е ли по-добре да последваш сърцето си?
Да живееш живота, за който мечтаеш, и да бъдеш най-доброто, което си създаден(а) да бъдеш?

Огледай се.
Виж сред какви хора се намираш.

Ако около теб има хора, които те харесват, подкрепят и насърчават, значи си успял(а) да покажеш истинското си лице и да привлечеш подходящото обкръжение.
Но ако си заобиколен(а) от хора, които те осъждат, критикуват, спират мечтите ти и пред които не смееш да бъдеш себе си –
не си дърво. Премести се.

Понякога това решение е много трудно.
Знам.
За всеки човек е така.

Много по-лесно е да бъдеш отхвърлен(а), когато хората отхвърлят маската ти, отколкото когато отхвърлят истинската ти същност. Затова често крием кои сме.
И сякаш боли по-малко, когато те отхвърлят хора, които „не са толкова важни“.

Но истинската болка идва, когато отхвърлянето идва от най-близките.

И тук идва въпросът:
Струва ли си цял живот да живееш с фалшива самоличност и чужд живот, само за да угодиш на хора, които на практика не те приемат?
Наистина ли са ти близки хората, които искат да се откажеш от себе си, за да им е удобно?
Кой човек, който истински те обича, би поискал да се обезличиш?

Любовта приема и подкрепя

Ако някога си обичал(а) и си бил(а) обичан(а), знаеш как действа любовта.
Тя:

• не поставя условия,

• не заключва врати,

• не ограбва сърцето.

Любовта окрилява. Вдъхновява. Дава пространство да разгърнеш пълния си потенциал.
И именно тук е разковничето.

Ако си позволиш да бъдеш човекът, който вътре в себе си си, ако си позволиш да следваш мечтите си и да проявиш потенциала си, ще се окажеш заобиколен(а) от хора, които те обичат и подкрепят.
Защото привличаме това, което сме.

• Когато се приемаме, привличаме приемане.

• Когато се обичаме, привличаме любов.

• Когато се подкрепяме, привличаме подкрепа.

Ако не се приемаме, ако се осъждаме и ограничаваме, несъзнателно привличаме хора, които правят същото с нас.

Когато си позволиш да бъдеш себе си и да живееш според ценностите си, в живота ти ще останат хората, които наистина те ценят.
Останалите ще си тръгнат сами.
Няма нужда да ги гониш.
Достатъчно е да бъдеш автентичен.

И може би ще се изненадаш – дори хора, които първоначално изглеждат отхвърлящи, ако наистина те обичат, ще останат. Ще им е трудно, може да им трябва време, но ще те разберат.
Ако не – по-добре е да си тръгнат.
Никой не печели от фалшиви отношения. Те носят само болка.

Ти имаш важна роля в този живот.
Светът има нужда от това, което носиш.
От твоите дарби, качества и смисъл.

Осмели се да бъдеш.
Осмели се да живееш живота си.

А ако имаш нужда от подкрепа по този път – насреща съм. 💛

Попълни формата за контакт по-долу и си запиши лична сесия, в която да направим първи крачки в здравословна посока.