Неспокойният ум

Умът ни е добър в това да анализира данни, да търси взаимовръзки, да контролир, да дава решения и да генерира идеи. Умът е довел човека до по-високо стъпало в еволюцията от животните. Умът обаче е и отговорникът за вътрешното ни напрежение, стрес, тревожност, страхове, безсънни нощи, нервност и отключване на редица заболявания… Ако страдаш от постоянното жужене в главата ти, непрекъснати анализи, безсънни нощи в осмисляне и търсене на решения и поуки или не усещаш умът да те тормози, но не можеш да почувстваш щастиеи лекота в живота си,  добре е да имаш предвид следното:

От една страна умът e много важен инструмент, участвал активно в изграждането на човешката цивилизация. Цивилизованият човек до толкова е започнал да се отъждествява с ума си, че се е стигналo до известната мисъл на Декарт: „Мисля, следователно съществувам.“

Медалът, обаче, както винаги има две страни. Умът има главна заслуга, както за някои от най-големите успехи на човечеството, така и за някои най-големите ни беди и нещастия, тъй като много пъти ни тласка в погрешни посоки, защото:

Умът бърка факти и фантазии

Умът ни притежава умения за логическо мислене, разсъждение и анализ на база информацията, с която разполага и тази информация присъства в нас под формата  на факти, вярвания, фантазии и представи. Тънкият момент тук е, че умът губи разликата между различните видове информация, на база на която прави своите съждения и анализи. Например, ако аз вярвам, че някой човек е лош, ще се пазя от него. Ще се пазя, защото на база вярването, че е лош, умът ми ще достигне до заключението, че е нужно стоя далеч от този човек, за да съм в безопасност. Обърни внимание: това е само мое вярване. Може да се окаже, че човекът изобщо не е лош и може да се окаже, че за мен е много ценно да общувам с този човек и контактът с него може да ми донесе много ползи. Аз обаче, няма да получа тези ползи, защото няма да си позволя да се доближа до човека, защото имам погрешно вярване. Това е причина например много жени да живетят самотни, защото вярват, че мъжете причиняват болка на жените, което никак не е вярно. Има много мъже, които с готовност и желание правят жената до себе си щастива. Също това е причината много хора да дават всеки ден от живота си за работа, която мразят и която ги прави нещастни. Правят го, защото вярват, че не могат да си намерят по-добра работа. Което също не е вярно. Така умът ни гради затворите, в които живеем и страдаме.

Умът често прави анализи, взема решения и ни кара да действаме не на база факти, а на база представи, вярвания и дори фантазии.

Много жени например, търсят партньор, но не намират такъв и живеят самотни, защото чакат принцът на бял кон да дойде и да ги спаси. а такъв сюжет съществува само в приказките, не и в реалността. Това е просто фантазия, която прави живота на хиляди човеци самотен и нещастен. Фантазия, на база на която умът дава инструкции човек да не харесва никой партньор, защото той не е принц и не идва на бял кон. Нелепо, но ако се огледате, ще видите хиляди хора, които следват подобни фантазии и живеят нещастно. Същото важи и за фантазията за мечтаната работа, която кара човек да се чувства нещастен на всяко работно място само, защото то не отговаря на фантазията за мечтаната работа. Същото важи и за всяка друга сфера от живота….

Умът се придържа към старото и познатото

Много пъти хората искат да направят промяна в живота си, но не успяват, защото умът им продължава да им дава старите насоки и те не успяват да се измъкнат от омагьосания кръг, в който се въртят. В такива ситуации е нужно някой отвън да внесе друга гледна точка, друг подход. И не очаквай умът ти да подкрепи новите решения и различен подход, тъкмо напротив. Умът е тази част от нас, която се бори срещу непознатото и изгражда вътрешните ни съпротиви и блокажи. Защото умът действа на база вече изградени стари програми и е несигурен в новото и непознатото.

Умът създава много от нашите страхове

Също така много хора изживяват несъстоятелни страхове или вътрешни блокажи, които нямат общо с реалните факти. Умът е генераторът на нашите страхове. Ако имаш страхове, то знай, че твоят ум ги създава – понякога с полза – да те предпази, понякога с вреда – да те блокира.

Хората, които са оставили умът да командва живота им живеят под голям стрес, страдат от тревожност или физически оплаквания „на нервна почва“ и пропускат много от миговете на радост и наслада в живота. Ако разпознаваш себе си в тази картинка, знай, че с малко помощ и насоки можеш да промениш модела и да превърнеш живота си в далеч по-щастливо и ползотворно изживяване.

Умът живее в миналото и бъдещето и пропуска настоящето

Умът често забива в свои представи, предположения, догадки, вярвания, спомени, планове и няма директна връзка с живия живот, което води до грешки.

Случва се също често докато умът анализира данните, които са достигнали до него, ситуацията да се промени. Живеем в непрекъсната динамика и животът не чака умът да разсъждава и да достига до заключения, да проверява хипотези, да се бори със страховете си. Животът си върви и често докато измислим решение, тя ситуацията вече се променила и умът все догонва, напряга се, опитва да държи всичко под контрол, но как да спреш и задържиш живия живот, не можеш! Ако се опитваш ще си докараш само стрес, тревожност и/или главоболие. Затова често пропускаме магията на мига, потънали в собствените си мисли и представи, изпускаме възможности или осъзнаваме постфактум, когато вече е минало, правим грешки и после се виним или ядосваме.

Умът е твърде зает да анализира миналото, за да си вади поуки от него и да мисли за бъдещето като вечно крои планове или се тревожи за това какво ще се случи и така съвсем пропуска реалния живот – това, което се случва тук и сега. Защото реално миналото вече е свършило и не можем да го върнем, а бъдещето още не е дошло и животът се случва сега, не в ума ни.

Умът е добър на оперативно ниво. Когато вече сме взели решения, умът ни е добър в това да ни насочва, дисциплинира, организира и структурира така, че да приложим взетите решения на практика. Умът не е добър да дава стратегически насоки и да определя животът ни, но когато живеем тук и сега в настоящето, умът може да бъде наш безценен помощник. Ако успееш да успокоиш ума си и да не попадаш в капана на неговите ограничения, можеш да го насочиш в позитивна за теб посока и с негова помощ да изградиш прекрасен живот.

Как да излезем от капаните на ума?

За да не падаш в капаните на ума е добре да следваш следното:

1. Присъствие в тялото

Да присъстваш в тялото означава съзнанието ти да е насочено не към миналото или бъдещето в постоянни анализи какво се е случило или какво предстои да се случи, а да насочиш съзнанието си към това, което усещаш тук и сега в своето тялo:

Напрегнат ли си в този миг? Къде точно усещаш напрежението и колко силно е то? Кое те кара да се чувстваш напрегнат – наблюадавай тялото и нека то ти покаже кое го напряга, недей да разсъждаваш през теориите на ума. Заблязваш ли как като доближиш едни хора се направягаш, а при други се отпускаш? Като влезеш в една стая или се заемеш с една дейност се напрягаш, а други дейности и места те отпускат?

Отпуснат ли си? Кое доведе до отпускане в тялото ти?

Как дишаш?

Как се движиш?

Каква поза е заело тялото ти в момента?

Какви усещания изпитваш и кое ги засилва/отслабва/провокира?

Всичко това води до фокус върху реалността, защото тялото е най-силната ни връзка с настоящия момент.  И то никога не лъже и не изпада в заблуди.

Повечето хора без дори да си дават сметка не умеят да присъстват в тялото си. Тотално игнорират усещанията, идващи от тялото, тоесто тотално игнорират ралността и живеят изцяло в ума си. Често, когато някой ми се сподели, че го боли ръката например и попитам боли те, когато е в покой или когато я движиш и в кои движения боли повече – човекът често отговоря “Не съм обърнал вниамание”. А на кое си обърнал внимание? На бръмбарите в главата? Или нарочно игнорираш това, което ти се случва, защото то ти носи болка? А как ще разрешиш тази болка, ако я игнорираш? Тялото ни във всеки миг ни дава важни сигнали за живота ни. Ако искаме да живеем добре е нужно да го слушаме и следваме. 

Друг пример: Навил си си на пръста, че ти е ценно и полезно да общуваш с някого, но физически като го доближиш, нещо в теб се свива или иска да изгяба или ти е трудно да седиш близо до него и имаш нуждата да се преместиш на дистанция. Сам прецени на база на знанието, което вече получи наистина ли е добре за теб да общуваш с този човек? И на сигналите на тялото си ли е по-добре да вярваш или на проекциите на ума?

Сигналите на тялото са най-точният барометър за това кое е добро за нас и кое не и каква е реалността.

Когато не обръщаме внимание на сигналите на тялото, започваме да вземаме решения и да живеем по начин, който ни прави нещастни, неудовлетворени, непълноценни. Ако не се усетим навреме и упорито вървим в живота си в грешна посока, пренебрегвайки реалността и мъдростта на собственото си тяло, тялото започва да боледува – да се оплаква, да дава все по-явни сигнали, че това, което правим ни води в лоша посока, че се саморазрушаваме. Колкото по-здраво е тялото ти, толкова по-адекватно живееш и обратното. Колкото повече страда тялото, толкова по-болестотворен е начинът на живот, който си си създал – опитваш се да не бъдеш себе си, да играеш чужди роли, да общуваш с грешните хора, да правиш нездрави за теб неща. И има една точка, която достигнеш ли, процесът вече е необратим и никой не може да помогне. Затова не чакай твърде дълго. Вслушай се в сигналите, които тялото ти дава и направи нужните промени сега! Насреща съм за консултация и подкрепя по пътя.

Тялото не живее в миналото, нито в бъдещето, както е свикнал умът. Тялото е тук и откликва на това, което реално преживяваме. То може безпогрешно да те насочи кои дейности са добри за теб и те зареждат с енергия и кои ти вредят; кои хора са добри за теб и с кои е добре да не общуваш; как е полезно и приятно за теб да живееш и от кое в живота е нужно да се откажеш… Повече за присъствието в тялото ще поговорим отделно.

2. Осъзнаване на емоциите

Друг автентичен показател за реалното ни преживяване са емоциите, които изпитваме. Те идват спонтанно и не подлежат на наш контрол. Те са истинното ни усещане за нас самите, за другите и ситуацията, в която се намираме. Усети емоциите си и те най-добре ще те насочат към това какво точно преживяваш, от какво имаш нужда в този момент и каква промяна в живота си е полезно да предприемеш. Вслушвай се в емоциите си. Не ги оставяй да бъдат твой господар и да определят решенията ти, но недей и да им запушваш устата. Те могат да ти дадат ценна информация. Понякога казват неща, които не искаме да чуем, но по-добре да не се правим на глухи, защото и най-лошата истина е по-добра от самозаблудата. Да се лъжем няма да ни доведе до живота, който искаме. Рано или късно истината винаги излиза наяве. Колкото по-рано стане това, толкова по-малки ще са щетите и толкова по-лесно ще можеш да се справиш със ситуацията.

Интуиция – висшата интелигентност

Неслучайно самият Айнщайн, един от най-умните хора на нашето време е казал: „Интуицията е свещен дар, а рационалният ум е верен слуга. Създадохме общество, което почита слугата и е забравило дара. ”

Повече за интуицията можеш да прочетеш тук.

Ако си от хората, при които умът е взел контрол и живееш под стрес, в постоянни анализи и жужене на мисли, водещи до вътрешно напрежение, ако търсиш начин да успокоиш ума си и да превъзмогнеш вътрешните си блокажи и съпротиви към промяна, ако искаш да живееш по-добре, но явно не вземаш адекватни за това решения, мога да помогна в процеса с насоки, консултации, техники и полезни практики. Успех!