Най-честата причина за провал във връзките

Защо едни хора успяват да изграждат дългосрочни щастливи взаимоотношения, а други не? Причината не е лош късмет или нежелание за партньорство, нито лош характер или самосаботаж… Причината най-често е друга и се корени в така наречените стилове на привързаност.

Стил на привързаност – начина, по който се свързваме с другите.
Начина, по който обичаме. Начина, по който се приближаваме… или се отдръпваме. Умението ни или не да се доверяваме, да оставаме, да превъзмогваме трудностите, да изразяваме любовта си по градивен начин, да си даваме свобода и лично пространство, да бъдем себе си без да се губим във връзката, да поставяме граници…

Стиловете на привързаност са една от най-важните теории в психологията, когато говорим за отношения.

Какво представляват стиловете на привързаност

Стилът на привързаност е вътрешен модел, който формираме още в ранното детство, въз основа на това дали сме се чувствали

• видяни
• Подкрепени
• в безопасност

или не.

Този модел остава с нас и в зряла възраст и влияе на:

• избора ни на партньори
• начина, по който обичаме
• начина, по който реагираме в конфликт
• способността ни да се доверяваме
• начина, по който преживяваме любовта

Накратко:
Нашето разбиране за любовта и отношенията се определя от стила ни на привързаност.

Защо стиловете на привързаност са толкова важни

Във всяка връзка не срещаме просто друг човек.

• срещат се две нервни системи
• срещат се два вътрешни свята
• срещат се два начина да се преживява близостта

И именно тук започват:

• привличането
• напрежението
• неразбирането
• дълбоките емоционални цикли

Много от конфликтите във връзките не са за това какво се случва,
а за това как го преживяваме вътрешно.

Основните стилове на привързаност

Има четири основни стила:

1. Сигурна привързаност (secure attachment)

Това е най-здравият и стабилен стил.

Как се формира:
Когато детето е имало последователна грижа, емоционална наличност и безопасност.

Как се проявява във възрастен:

• може да бъде близък, без да се губи
• може да бъде сам, без да се разпада
• изразява нуждите си ясно
• Поставя здравословни граници
• регулира емоциите си сравнително добре

Любовта тук се преживява като:
сигурност + свобода

2. Тревожна привързаност (anxious attachment)

Този стил се формира при непостоянна грижа – когато понякога има близост, а понякога липсва.

Вътрешно преживяване:

• силен страх от изоставяне
• нужда от уверение
• чувствителност към дистанция

Поведение във връзка:

• търсене на близост
• интензивност
• притеснение дали другият ще остане
• Повишен контрол – в несъзнателния опит да запази другия и да се избави от болезнена тревожност.

Любовта тук често се преживява като:
несигурност + зависимост

Повече за тревожния стил на привързаност виж туктук.

3. Избягваща привързаност (avoidant attachment)

Формира се, когато детето е научило, че емоционалните нужди не са посрещани.

Вътрешно преживяване:

• потиснати нужди
• страх от зависимост
• силна нужда от автономия

Поведение:

• дистанция
• трудност в емоционалната близост
• избягване на уязвимост
• Отдръпване всеки път, когато близостта стане интензивна, не съзнателен саботаж на свързването с другия.

Любовта тук се преживява като:
ограничение + риск за независимостта

Повече за избягващия стил на привързаност виж туктук.

4. Дезорганизирана привързаност (disorganized attachment)

Най-сложният и противоречив стил.

Формира се, когато фигурата на грижа е била едновременно източник на любов и страх.

Вътрешен конфликт:

• “Искам близост”
• “Близостта е опасна”

Поведение:

• приближаване и отдръпване
• емоционални крайности
• объркваща комуникация
• Копнеж за близост, когато другия е далеч и бягство от близост, когато другия се приближи – противоречиви сигнали.

Любовта тук се преживява като:
копнеж + страх едновременно

Повече за дезорганизираната привързаност виж туктук.

Как стиловете влияят на взаимоотношенията

Стиловете не съществуват изолирано, те взаимодействат

Например:

• тревожен + избягващ → цикъл на преследване и отдръпване – тревожният иска прекомерна близост, а избягващият бяга – колкото повече избягващият бяга, толкова по-тревожен става тревожният и толкова повече преследва и толкова повече избягващият се отдръпва и бяга – взаимна ескалация, която саботира връзката.
• тревожен + дезорганизиран → интензивност и нестабилност – тревожният иска прекомерно доказателство за свързаност и оказва контрол, което кара дезорганизираният да се чувства застрашен и да се отдръпва, което застрашава връзката от разпад.
• избягващ + дезорганизиран → дистанция и емоционална липса – избягващият се отрдръпва (физически и/или емоционално), което създава повишен копнеж за свързаност в дезорганизирания и той инициира близост, което кара избягшащия още повече да се отдръпва…

Важно: стилът може да бъде трансформиран

Много хора се притесняват, когато разпознаят себе си в някой от несигурните стилове.

Но истината е:

Стилът на привързаност не е нещо фиксирано.
Той може да се променя с времето, чрез:

• осъзнаване
• терапия
• здрави взаимоотношения

Можем да изградим повече сигурност вътре в себе си.

Какво означава това за нас

Да разберем стила си означава:

• да спрем да се обвиняваме
• да разберем реакциите си
• да видим партньора си по-дълбоко
• Да осъзнаем моделите и съзнателно да ги променяме
• да започнем да правим различни избори

Финал

Начинът, по който обичаме, не е случаен. Той е адаптация на най-ранните ни модели на свързване. Той е бил начин да оцелеем.

Но той може да се променя.

Когато има осъзнаване, пространство и желание за промяна,
връзките ни могат да станат не място на страх,
а място на истинска сигурност.

А това е може би най-дълбоката трансформация, която можем да преживеем.

Ако разпознаваш себе си в написаното и искаш да работиш за осъзната промяна, попълни формата за контакт по-долу.