Бунтарство и самота. Стъпки по пътя към зрялост
Ако искаш да разбереш разликите между психичното и физическото развитие и защо не винаги вървят ръка за ръка, както и да научиш повече за това защо някои хора разчитат другите да ги обгрижват и изпадат в зависимости, а други хора живеят в стрес, напрежение и недоволство, виж първата част от темата. В настоящата част ще разгледаме защо някои хора остават вечни бунтари и неспособни да влизат в хармонични взаимоотношения, както и как да повишим нивото си на психична зрялост.
Когато в психичен план си зациклил в тийнейджърска възраст – бунтарство и самота
Тийнейджърството е възрастта на изграждането на индивидуалност и личен подход към живота. Това е етапът, в който човек спира да подражава на авторитетите си и сдобива зрелостта и смелостта да тръгне по свой собствени път в живота. Много хора никога не стигат до тук и изживяват целия си живот така, както авторитетите в живота им са диктували без да изградят своя собствена индивидуалност, зависими от другите и несамостоятелни. Това се случва с хората, зациклили в психичен план в бебешка или детска възраст. Всички, които обаче успяват да надскочат детството в психичен план и достигнат до юношеството, се изправят пред голямата тема на това да спрат да подражават на авторитетните фигури в живота си и самите те да се превърнат в авторитети за самите себе си. За да се случи това, тийнейджърите минават през фазата на отричането и отхвърлянето на външни авторитети. И някои хора зациклят в тази фаза.
Какво е характерно за хората, блокирали във фазата на юношеството? – Това са вечните бунтари. Независимо какво правят авторитетните фигури в живота им (шефа, родителите, партньора, обществото…), те винаги ще са в опозиция. Такива хора трудно влизат в рамки, трудно следват правила. А за да работиш и живееш заедно с другите е нужно да можеш да следваш съгласувани между всички норми и уговорки, да имаш свое мнение, но и да можеш да се съобразяваш с другите без това да те натоварва и бунтува. Нужно е да приемеш, че някой ще влезе в лидерска роля, за да върви процеса и да не скачаш срещу лидерите, фокусиран само в недостатъците им.
Зрялост означава да приемеш, че идеални хора и идеални решения няма и правилата ограничават да, но без тях не можем да бъдем заедно с други хора. Ако изградиш зрялост ще можеш хармонично да общуваш с другите и самият ти ще можеш да бъдеш лидер. Да имаш своя истина е важно, но да подхождаш с разбиране и уважение към истината на другите също е важно.
Има много образовани и умни хора, които поради различни фактори в психичен план имат своите си блокажи и зациклят в определени етапи. За да развиваш своята зрялост ще са ти нужни адекватни безпристрастни насоки и обратна връзка, а също и методи, с които да преодолееш вътрешните си блокажи. На разположение съм за консултации, насоки и съдействие в процеса.
Как да разпознаем психичната зрялост?
В психичен план човек достига зрялост, когато е способен сам да се грижи за живота си без да разчита другите да го обгрижват и без да обвинява другите за трудностите, с които се сблъсква. Психичната зрялост се характеризира и с умението човек да подхожда към другите с уважение и разбиране, да не се бори за надмощие, да не смята, че само той е прав. Зрелият човек се отнася със зачитане към другите, към чувствата и гледните им точки и не се дразни на различните от него. Зрелият знае, че под слънцето има място за всеки и „За всеки влак има пътници“ и вместо да зависи от околните или да се ядосва на тях, зрелият намира хората, с които се чувства добре и изгражда за себе си живот, в който живее добре. Зрялата психика дава възможност на човек да се учи от житейските изпитания и да ги превръща във възможности, вместо да гледа на живота като на бреме и да се чувства смазан от него. Зрялата психика е инструментът, без който не можем да постигнем в дългосрочен план здрав, пълноценен и щастлив живот.
Психичната зрялост може да е различна в различни сфери и ситуации
За разлика от физическата възраст, която следва своя биологичен ход и не може да се връща назад, в психичен план всеки човек има базово ниво на зрялост, до което е достигнал, но в различни ситуации и по определени теми, може да регресира в психичен план до по-ранни нива. Например човек може да е достигнал психична зрялост, но поради свои вътрешни непреодолени травми по определени теми да се държи като бебе или като дете или като тийнейджър. Или човек може цялостно да е на психичното ниво на тийнейджър, който все още търси себе си, но в дадени ситуации, които са трудни за него да се държи като дете или още по-незряло като бебе.
Затова и ако се опитваш да прецениш на кое ниво се намираш в психичен план, може да си дадеш сметка, че в някои случаи се държиш зряло, друг път влизаш в ролята на тийнейджър, друг път си като дете. Не се изненадвай от подобни констатации. Всички понякога регресираме в психичен план – това е естествена реакция на психиката в силно стресови ситуации с цел самосъхранение. И все пак, колкото по-зряла една психика, толкова по-рядко изпада в силно стресови ситуации и по-рядко регресира. Ако често психиката ти дърпа назад пък по-незрели етапи, означава, че носиш в себе си много непреработени травми, които ти пречат да живееш добре и ще е ценно за теб да ги преработиш и да се освободиш от товара им. На разположение съм за помощ в процеса.
Виж предходната част от темата, за да разбереш повече за различните етапи от психичното развитие, за да можеш да определиш на кой етап се намираш ти самия, за да знаеш какъв път имаш да извървиш, ако се стремиш към вътрешна устойчивост, пълноценен живот и щастие.
Обърни внимание най-често на кое ниво на психична зрялост функционираш и в кои ситуации и сфери до кои нива регресираш. Ако знаеш това, ще ти е по-лесно осъзнато да търсиш по-зрели подходи и решения.
Как да повишим нивото си на психична зрялост?
За да достигнеш до зрялост е нужно да преминеш през всички фази по ред, защото те следват своя логически ход и няма как директно да скочиш на нивото на зрелия човек без да си минал под ред през предишните фази. Ако си на психичното ниво, на което очакваш другите да се грижат за теб, първо е нужно да пораснеш в психичен план и да започнеш сам да се справяш. В началото ще си още крехък и нормално в този момент да се правиш на велик, за да компенсираш слабостта си, да се дразниш и да настояваш всичко да става по твоя начин, да се стресираш и напрягаш от житейските ситуации, защото още са ти много трудни за справяне. След като поживееш малко така ще стигнеш до етапа, в който вече ще си сдобил достатъчно опит и желание вече да си самостоятелен и бунтарски ще започнеш да отхвърляш авторитетите и да търсиш своя индивидуален подход. Ако си дадеш правото да минеш и през всичко това, ще стигнеш до зрялост.
Няма как да станеш зрял, ако не си готов да действаш самостоятелно. Няма как да станеш зрял, ако не си готов да спреш да следваш авторитетите в живота си и да тръгнеш по свой собствен път. Няма как да прескочиш някоя фаза и директно да се озовеш на следващата. Ако нещо ти пречи да вървиш напред и да излезеш от една фаза и да преминеш на следващата, това означава, че носиш в себе си непреработени травми от миналото, които имат нуждата да бъдат излекувани и едва тогава, ще можеш да продължиш развитието си. Няма как да очакваш да спечелиш състезание по бягане със счупен крак, нали? Щом в теб има блокажи, нужно е да бъдат лекувани, преди да можеш да достигнеш зрялост.
Ако ти често се чувстваш неудовлетворен от живота си, ако живееш под стрес или в самота, ако ти е трудно да се справяш в различни ситуации, решението е изграждане на психична зрялост. Може да си много интелигентен, да си живял много години, но поради различни причини психиката ти да носи вътрешни блокажи, които имат нужда от освобождаване, за да продължиш пътя си напред. С професионален опит, насоки и работещи методи мога да ти помогна да преодолееш това, което ти пречи и да се радваш на пълноценен и щастлив живот. Желая ти успех!
