Спри да обгрижваш всички за сметка на себе си!

За хората, които винаги се грижат за другите, а оставят себе си на последно място:
Ако очакваш другите да оценят жертвите, които правиш за тях, но това все не се случва,
Ако очакваш другите да се сетят за твоите нужди и да се погрижат за теб, но все не ти идва ред и все ти мислиш за всички, а никой не мисли за теб, то прочети това:
Майка ми имаше много проблеми. Тя не спеше и се чувстваше изтощена. Беше раздразнителна, нацупена и огорчена. Винаги беше болна, докато един ден изведнъж се промени.
Положението беше същото, но самата тя беше различна. Един ден баща ми й каза:
– Търся работа от три месеца и не намерих нищо, ще пия няколко бири с приятели.
Майка ми отговори:
-Ок, отивай.
Брат ми й каза:
– Мамо, не ми върви с университета …
Майка ми отговори:
– Добре, повтори семестъра, но сам си плати за него.
Сестра ми й каза:
– Мамо, ударих колата.
Майка ми отговори:
– Добре, дъще, закарай я на майстор, намери как да платиш и докато я оправят, се придвижвай с автобуса.
Снаха й каза:
– Майко, изгониха ни от квартирата, трябва да дойдем да прекараме няколко месеца с теб.
Майка ми отговори:
– Добре, настанете се на дивана в хола и потърсете одеяла в килера.
Всички в къщата се събрахме притеснени да видим каква е причината за тези реакции. Подозирахме, че тя е ходила на лекар и че са й предписали някакви хапчета от “Не ми пука около 1000 mg.” Вероятно ги бе погълнала и предозирала.
Но каква не беше изненадата, когато всички се събрахме около нея и майка ми обясни:
„Отне ми много време, за да осъзная, че всеки човек е отговорен за живота си, отне ми години, за да открия, че моята мъка, моето унижение, моята депресия, моята смелост, моето безсъние и моят стрес, не решават проблемите ви, а влошават моите и че аз не съм отговорна за действията на другите, но съм отговорна за реакциите, които имам. Затова стигнах до извода, че моят дълг към себе си е да запазя спокойствие и да оставя всеки да решава това, за което отговаря.
Участвах в курсове по йога, медитация, чудеса, човешко развитие, психична хигиена, вибрации и невролингвистично програмиране и във всички тях намерих общ знаменател: накрая всички те водят до една и съща точка и това е, че:
Мога да решавам само за себе си, вие имате всички необходими ресурси, за да решите собствения си живот. Мога да ви дам моя съвет, само ако ме попитате и зависи от вас да го следвате или не. И така, отсега нататък аз преставам да бъда: съдът на вашите отговорности, чувалът на вашата вина, пералнята на угризенията ви, защитникът на вашите грешки, стената на вашите оплаквания, депозитарят на вашите задължения, който трябва да реши проблемите ви или резервната ви гума всеки път, за да изпълнявате отговорностите си. Отсега нататък обявявам всички ви за независими и самодостатъчни възрастни. “
Всички останаха без думи. От този ден нататък семейството започна да функционира по-добре, защото всички в къщата знаят точно какво е това, което трябва да направят…

Доверие – умението да градим бъдеще

За да започне някой да се грижи за себе си, нужно е да можеш първо да му се довериш, че може да се справи, да се отрдъпнеш и да го оставиш да се научи да се грижи за собствения си живот. Когато имаш малки деца, естестевно ще се грижиш за това, което те не могат сами. С порастването на децата обаче е важно да се научиш да се отдръпваш и да ги оставиш да действат сами. Само така ще се научат да се спрвят с живота и ще бъдат успешни и щастливи. Да обгрижваш порасналите си деца и възрстните около себе си е мечешка услуга. Така пречиш на хората да поемат живота си в ръце и да вървят напред. Ако искаш животът на близките ти хора да върви добре, научи се да им гласуваш доверие и да им даваш възможност да се научат да се спарвят.

А как да се справя с чувството, че съм ненужна, ако не обгрижвам другите?

Вероятно едно гласче в теб нашепва, че за да се чувстваш нужна, ценна, значима, полезна, добра, успешна трябва да се грижиш за другите. Какво ще правиш, ако оставиш околните да се оправят сами? С какво ще запълниш собствения си живот? – Отговорът е прост: ще започнеш да се грижиш за себе си. Ще започнеш да даваш на себе си това, от което се нуждаеш. Защото никой друг, освен теб не може да се погрижи за собствените ти нужди. Колкото и да се жалиш и вайкаш, околните не могат да ти дадат това, което сама не си даваш.

Ако ти се танцува, запиши се на уроци по танци или балет – никога не е късно да започнеш или прави събирания на танци в дома си. Забавлявай се. Ритай футбол, ако обичаш това, разхождай се сред природата, ходи на походи в планината – дишай с пълни гърди и живей живота си. Сега му е времето. Потърси съмишленици. Ще се изненадш колко много хора като теб чакат и копнеят някой да им позволи да заживеят живота си и да спрат да се месят в живота на другите. Ако имаш нужда от компания, само потърси и ще откриеш много хора като теб. Пей, рисувай, експериментирай, направи всичко, което винаги си копняла да направиш, но никога не му е идвало ред.

Знам, че си родена в поколение, в което е било осъждано човек да се грижи за себе си, вместо да жертва живота си за другите. Това поколение има заслуга психотерапевтичните услуги да станат една от най-бързо развиващите се професии. Милиони хора в днешно време изпадат в депресия или тевожност, поучават паник атаки, неврози и страдат от сърдечносъдови заболявания, рак и автоимунни заболявания, защото им е набито в главата да не се грижат за себе си и плащат висока цена за това. Не чакай някой друг да оправи живота ти, докато ти се бъркаш в чужди животи и се тормозиш в опита си да “оправяш” другите. Всеки сам е отговорен за живота си и е нужно да се научи да го живее.

Животът ти чака да бъде изживян. Заеми се с живеене. С твоето живеене. И остави околните да направят същото. От теб зависи. Нужно е само да се решиш!

Ако ти е трудно да се довериш на хората около теб и да ги оставиш да се грижат за собствения си живот,ако ти е трудно да се освободиш от задръжките и да заживееш живота си, можем заедно да започнем твоето пътуване към това да се научиш да се доверяваш, да се научиш да пускаш контрола, да се научиш да живееш собствения си живот и да оставиш околните да живеят техните животи и да се научат да носят техните отговорности. Насреща съм за насоки и подкрепа по пътя.