Прегръдката като медитация
Знаеш ли, че невронауката е доказала с научни факти, че прегръдка, която продължава минимум 18 секунди е лечебна за човешкия организъм – повишава хормоните на щастието и понижава хормоните на стреса, укрепва имунната система и подпомага лекуването на заболявания, облекчава болката, създава усещане за спокойствие, отпускане и благоденствие, за сигурност, защита и свързаност и ни помага да бъдем най-добрата версия на себе си.
Сега разбираш ли защо малките деца като са болни или нещо не им е наред искат да се гушкат? Те все още носят интуитивно това важно познание, което за съжаление възрастните в хода на живота понякога губят.
Егото ни е това, което ни кара да си мислим, че сме си самодостатъчни и нямаме нужда от никой и от нищо. И пак егото ни кара да страним от хората и да се изолираме, когато не се чувстваме добре, за да подържа имиджа пред света колко сме блестящи. И така, слушайки егото хората стават все по-самотни, все по-страдащи и все по-болни. И психичните проблеми и сърдечно-съдовите и автоимунните заболявания нарастват все повече…
А можем просто да се прегръщаме и отпускаме в прегръдката на другия… не хапе, опитай…
В статията си „Медитация на прегръдка“ Тик Нят Хан казва следното:
Прегръдката като медитация
Може да практикуваме медитация на прегръдката с приятел, с нашето дете, родител, партньор или с дърво. Прегръдката може да бъде много дълбока. Животът е тук. Щастието е тук. Понякога прегръдката не е много дълбока и искрена, човекът може да не присъства истински, и само да ви потупа по гърба – имам известен опит с това! Когато някой те прегърне с цялото си сърце и присъствие, ти го усещаш. Когато някой вземе ръцете ти в неговите съзнателно, с присъствието си, със загриженост, вие усещате това. Прегърнете се така – направете живота истински и дълбок. Това ще излекува и двама ви.
Удоволствие е да прегърнем някого, когото обичаме. Но не мислете, че е лесно. Може да искаме да прегърнем другия човек, но той да не е достъпен – да е завладян от своя гняв, притеснения или проекти. Прегръщането е дълбока практика и двамата трябва да присъстват напълно, за да го направят правилно. Ето защо, това не винаги е лесно. Ние трябва да се научим как да го правим.
Пълноценното свързване със себе си, с другите и с живота понякога ни коства усилия, не се случва с лекота и не можем да се отпуснем в прегръдката на другия. Защото не можем да се отпуснем в себе си. Защото сме изгубили връзката със себе си и с живота. Ако се намираш в такава ситуация, не пренебрегвай проблема, защото да се довериш, да се отпуснеш, да се свържеш – това са базови потребности и умения, без които не можем да водим здрав и щастлив живот. Ако имаш нужда да възстановиш тези умения, попълни формата за контакт по-долу и се запиши за индивидуална сесия.
