Паник атаки
Паник атаките – сигнал на психиката, а не опасност
Тревожността все по-често се превръща в нормално състояние на функциониране на съвременния човек. Живеем в постоянен стрес, напрежение и надпревара с времето. Непрекъснато се опитваме да бъдем повече, да постигнем повече, да имаме повече.
Този невротичен начин на живот – в който спокойствието, лекотата и радостта от малките неща са заменени от вечна неудовлетвореност, стремеж към още и още и постоянен вътрешен натиск – води до това все повече хора да страдат от паник атаки и с времето да развиват хронични тревожни и панически разстройства.
Какво показват изследванията?
Според данни на Световната здравна организация над 260 милиона души по света страдат от тревожни разстройства.
Най-засегнати от паник атаки са млади, амбициозни и търсещи успех хора.
Сред най-честите причини СЗО посочва:
-
хроничен стрес в ежедневието
-
страх от провал
-
постоянно напрежение и високи изисквания към себе си
Как възниква паник атаката?
В повечето случаи човек дълго време живее с генерализирана тревожност, преди да получи първата си паник атака. Тревожността се натрупва като бомба със закъснител и когато надхвърли определен праг, избухва в силна психосоматична реакция – паник атака.
Важно е да знаеш следното:
Паник атаката не е проблемът.
Проблемът е хроничната тревожност и напрежение.
Паник атаката е опит на тялото и психиката да се разтоварят и да покажат, че са стигнали пределната си точка. В този смисъл тя е естествен механизъм за саморегулация, а не опасност.
Ако обаче човек не промени начина си на живот или отношението си към него, с времето паник атаките могат да прераснат в паническо разстройство, което силно нарушава качеството на живот.
Как да разпознаеш паник атака?
Най-чести симптоми:
-
силна тревожност и напрежение
-
усещане, че нещо лошо ще се случи
-
страх от загуба на контрол или „полудяване“
-
страх от смърт или инфаркт
-
чувство за нереалност, деперсонализация
-
стягане в гърлото („буца“)
-
мускулно напрежение и крампи
-
треперене, изтръпване или слабост в крайниците
-
болка или тежест в гърдите
-
недостиг на въздух, хипервентилация
-
сърцебиене, ускорен пулс
-
замаяност, чувство за припадък
-
изпотяване, втрисане
-
гадене
❗ Не всички симптоми се проявяват при всеки човек. Всеки преживява паник атаките по свой начин.
Как протича паник атаката?
-
започва внезапно
-
достига връх около 10-та минута
-
обикновено отшумява до 30 минути
-
понякога може да е много кратка (секунди)
-
възможни са и циклични атаки
Еднократна паник атака не означава задължително паническо разстройство.
Проблемът възниква, когато човек започне да живее в страх от следваща атака – тогава се създава порочен кръг.
В някои случаи се развива и агорафобия – избягване на излизане, пътуване или социални ситуации.
Как да действаш по време на паник атака?
Най-важното е да си дадеш сметка за едно:
Това е паник атака. Животът ти не е в опасност.
Практични техники:
1. Дълбоко диафрагмено дишане
-
вдишвай бавно през носа
-
изпълвай корема и гърдите
-
издишвай бавно и шумно през устата
-
направи поне 10 повторения
2. Заземяване
-
при вдишване се повдигни на пръсти и вдигни ръцете
-
при издишване стъпи стабилно и отпусни ръцете
-
усети как земята те поддържа
3. Звук „Мммм“
-
затвори очи
-
допри езика до горното небце
-
издавай продължително „Мммм“
-
звукът успокоява нервната система
4. Малки лични ритуали
-
изяж ябълка
-
излез на терасата
-
подишай свеж въздух
-
направи нещо, което ти носи усещане за сигурност
Дългосрочно справяне с паник атаките
За трайно преодоляване е нужно да се работи в две посоки:
1. Промяна в начина на живот
-
намаляване на стреса
-
движение и спорт
-
дистанция от токсични хора
-
повече почивка, радост и социален контакт
2. Работа с мисловните модели
-
постоянна тревожност
-
фокус върху проблемите
-
неспособност за отпускане
-
вътрешен натиск и самокритика
Много хора започват да живеят по-спокойно без външни промени, само защото променят начина си на мислене и възприятие.
Кога е нужна помощ?
Ако не се работи с причините – външни и вътрешни – тревожността остава и паник атаките се повтарят.
Както казва Айнщайн:
„Не можеш да решиш проблем на същото ниво на мислене, на което е създаден.“
Понякога са нужни:
-
ясни насоки
-
работещи техники
-
професионална подкрепа
Ако усещаш, че сам(а) не успяваш да излезеш от този кръг, насреща съм за консултации и подкрепа в процеса.
За повече информация и насоки по темата прочети още Тревожност и Неспокойният ум.
