Кой е основният ни източник на стрес и как да го преодолеем?

В сесиите ми с хора ясно се откроява една повтаряща се тема – неспособността ни да приемаме нещата такива, каквито са и колко много страдание си причиняваме от това.

Само по себе си желанието да не се примиряваме с негативното и да се стремим към по-добър живот е нещо здравословно. То движи развитието, помага ни да растем и да създаваме. Проблемът е, че в днешно време този стремеж често стига до патологична крайност.

От покорство към бунт – махалото на поколенията

Поколението на нашите родители е израснало в свят, в който е трябвало да се подчинява, да „козирува“, да няма глас. Живяли са без право на избор и свобода.
Днес махалото се е залюляло в обратната посока и се намира в другата крайност.

Все по-често виждаме възрастни хора, които реагират като двегодишни деца в истерия, когато реалността не отговаря на представите им. Сякаш животът е длъжен да се подреди точно така, както сме си решили, и всяко отклонение от този сценарий се преживява като лична катастрофа. От покорството на родителите и бабите и дядовците ни, сме преминали в другата крайност – пълна неспособност да се съобразяваме с външни обстоятелства и натиск всичко да се случва така, както ние кажем…

Желанията са важни, но зрелостта е ключът

Да знаем какво искаме и да действаме в тази посока е важно.
Но също толкова важно е как реагираме, когато нещата не се случват по план.

Зрелият човек:

• не изпада в драми при всяко разминаване между желание и реалност;

• не преживява всяка трудност като „край на света“;

• разбира, че животът не се движи по негова команда.

Понякога нещата ще се подреждат според желанията ни.
Понякога – няма.
И това е част от живота.

Можеш ли да приемеш ежедневието?

Тук не става дума за тежки житейски събития – загуби, смърт, сериозни травми. В такива моменти е човешко да ни трябва време, подкрепа и процес на приемане.

Говоря за ежедневни ситуации, които днес са способни да сринат психиката на много хора:

• „Колегите ми не ме харесват“

• „Партньорът ми иска различни неща от мен“

• „Децата ми не ме слушат“

Това са нормални житейски предизвикателства, а не катастрофи.
И въпреки това, за много съвременни хора те се преживяват като непоносими.

Консуматорската илюзия: „Можеш да имаш всичко“

Живеем в култура, която непрекъснато ни повтаря:
„Можеш да имаш всичко, което поискаш.“

Тази идея звучи мотивиращо, но всъщност е дълбоко подвеждаща.
Тя създава нереалистични очаквания и инфантилно отношение към живота.

Истината е проста и освобождаваща:

• не винаги ще имаме това, което искаме;

• понякога ще получаваме това, от което имаме нужда, независимо харесва ли ни или не;

• на нещата им е нужно време, за да се развият;
• понякога действията ни не отговарят на желанията ни и тогава водещи са действията, а не желанията;

• и това е напълно ОК.

Да правим каквото можем и да приемаме резултата

Зрелостта не означава примирение.
Означава:

• да правим най-доброто, на което сме способни;

• да поемаме отговорност за действията си;

• и да приемаме, че резултатът не винаги зависи изцяло от нас.

Светът не се върти около нас.
Животът понякога ни поднася не това, което сме „поръчали“, а това, през което е нужно да преминем.

И това също е ОК.

Когато драмата е избор, а не съдба

Голяма част от драмата, която преживяваме, не идва от това, което се случва, а от:

• незрялост;

• нужда от контрол;

• погрешното убеждение, че ние командваме живота.

Истината е обратната – Животът води.
Нашата мъдрост е в това да дадем най-доброто от себе си и да приемем, че каквото се случи, е част от пътя ни – независимо дали е било желано или не.

Приемане на реалността – ключ към по-щастлив живот

Способността да приемаме с благодарност това, което животът ни дава –
не като жертви, а като осъзнати участници –
е едно от най-ценните умения, ако искаме да живеем по-спокоен, смислен и щастлив живот.

Ако срещащ трудности в приемането на живота и изгражането на зрял подход, можеш да си запишеш час за сесия през формата по-долу.