Преодоляване на житейски кризи – загуба, развод, банкрут, заболяване

Човек и добре да живее, в някои моменти животът ни поставя пред изпитания и се сблъскваме с трудно преодолими за нас събития.  Смърт на близък човек, развод или раздяла, неочаквана болест, съкращаване от работа, фалит, както и всякакви други ситуации, пред които се чувстваме безсилни, завихрят порой негативни емоции и неконтролируеми на пръв поглед реакции вътре в нас. Понякога кризата идва неочаквано като гръм от ясно небе, а друг път уж предварително сме наясно накъде вървят нещата и какво ще се случи, но реалността ни заварва неподготвени и раздрусва целия ни живот.

Криза можем да преминем и в резултат на щастливи събития, които сами сме пожелали – женитба, раждане на дете, отделяне на порасналото дете, пенсиониране. Това са естествени радостни събития, които обаче може да разтърсят силно установения ред в живота ни и да ни накарат при определени обстоятелства да изпитаме силно разклащане и загуба на почва под краката.

Независимо дали кризата е продиктувана от негативни или позитивни събития е важно първо да си дадем сметка, че това е криза и да не се паникьосваме. Нормално е при криза животът да излезе от стандартните си рамки и временно да ни е трудно да се овладеем. Нужно е само да осъзнаем какъв е процесът за преминаване през криза и да не зациклим в някои от етапите, а да продължим напред. Ако извървим всички стъпки, кризата ще отмине успешно и ще можем да продължим живота си с опита, който сме натрупали и животът ни не само ще се стабилизира, но ще е по-удовлетворяващ от преди.

Ето кои са стъпките, през които преминава всяка криза и какво е нужно да направим във всеки етап:

1. Отричане

Когато се сблъскаме с нещо силно негативно или неочаквано или противоречащо на установения до сега начин на живот, първата инстинктивна реакция е да отречем случващото се: „Не, това не може да е истина!“, „Това не може да се случва на мен!“, „Шегуваш се, нали? Отказвам да приема, че нещата стоят така!“.

Етапът на отричане е естествена фаза в процеса. Ако имаш близък, който в момента е във фазата на отричане, дай му време и пространство да изрази желанието си да отхвърли възникналата ситуация, но ако се опита като щраус да си зарие главата в пясъка и да се самозалъгва, важно ще е след като получи пространство да изрази себе си, след това да го върнеш в реалността. Също така, ако ситуацията касае самия теб и ти си човекът, който се опитва да си хвърля прах в очите само, за да не признаеш каква  ситуация ти се е стоварила на главата, върни се към фактите – не можеш да избягаш от живота и колкото по-рано се заемеш с реалната ситуация, вместо да я отричаш, толкова по-бързо ще успееш да намериш нов по-удовлетворяващ баланс в живота си.

Старият ти живот може би завинаги си е отишъл, но това не означава, че животът свършва. Ти можеш да намериш нов смисъл и нови радости в живота и нов източник на сигурност, удовлетворение и радости. За да се случи това е нужно първо да осъзнаеш, че промяната в живота ти е истинска и да спреш да я отричаш. Едва тогава ще започнеш да търсиш решения как да се справиш по най-добрия начин в новата ситуация. Какво се случва, ако зациклиш в етапа на отричане можеш да разбереш от статията „Психоемоционална травма“.

2. Гняв и обвинения

Следващата стъпка, когато вече си осъзнал, че това, което се случва е истинско и не се самозалъгваш с отричане е да излееш негодуванието, болката и огорчението си от това, което се случва. В тази фаза хората си търсят отдушник, виновник за ситуацията, някого, когото да обвинят за случващото се и да изкарат целия си негатив върху него, за да им олекне. Болката от случващото се е толкова голяма, че за човек е трудно да я носи в себе си и има нуждата да обвини някого, да я излее върху някой друг.

Понякога това, което се случва не е чак толкова болезнено, но ако човек е силно контролиращ и перфекционист за него е непосилно да си признае, че се намира в ситуация, която не може да контролира и предпочита да обвинява другите за случващото се. Това естествено не решава проблема.

Много комфортно е да обвиним някой друг за ситуацията, в която се намираме, да влезем в ролята на жертва, която търси съчувствие и да останем в тази роля. Само че това не помага. И да обвиниш другите, това няма да ти оправи живота. И да се изкараш най-онеправдан и всички да ти съчувстват, това пак няма да ти оправи живота. Нужно е да спреш да виниш другите, живота, съдбата, а да продължиш напред. Ако си сбъркал някъде, осъзнай си грешката, за да не я повтаряш отново и продължи напред. Ако не си сбъркал, а просто това е естествения ход на нещата, приеми живота и продължи напред към хубавото, което те очаква. Ако чувстваш, че това, което преживяваш е несправеедливо и не е честно – то спри да стоиш в тази несправедлива за теб ситуация и продължи напред. Само така ще дадеш шанс нещата да се оправят и балансът да се възстанови.

3. Страдание, депресия

Когато човек спре да обвинява другите или живота за случилото се, остава сам с мъката си, с трудностите си, със слабостта си. Чудиш се как ще живееш без близкия си човек. Не знаеш как ще си намериш нова работа или как ще си стъпиш на краката след банкрута. Чувстваш безсилие и невъзможност да живееш с диагнозата…. Има истински тежки моменти в живота. Моменти, в които се чувстваш съвсем сам срещу чудовището на живота, крехък, безсилен. Нямаш сили да се бориш. Нямаш сили да се справиш. Усещаш как изпадаш в депресия. Сякаш животът е свършил и нищо не може да бъде направено.

Това е само временен етап, в който имаш нуждата да спреш за малко и да останеш със ситуацията лице в лице. Страшно е, но ако не погледнеш случващото се в очите, няма да можеш да преминеш през него. Това е само етап. Колкото и да страдаш, напомняй си, че животът продължава и ти ще продължиш напред също. Всеки ден малко по малко наред със страданието, което чувстваш, подсилвай тази вътрешна вяра, че можеш и е нужно да продължиш. Каквото и да се е случило, животът продължава и ти като част от живота също ще продължиш напред. И на твоята улица ще изгрее слънце. Може би сега ти е твърде тъжно и тежко, може би те е налегнала мъка и носиш куп сълзи, които имаш нужда да изплачеш, но това просто етап и скоро животът ще ти се усмихне отново.

Нужно е да си дадеш време да излееш мъката си, да чувстваш страданието си. Не потискай чувствата си. Не се преструвай, че нищо не е станало. Ако потискаш, ще затвориш в себе си негативните чувства и няма да можеш да се освободиш от тях. Затова позволи си да страдаш, ако така го усещаш. Това е нормален и градивен етап по време на криза, стига да не зациклиш и да не останеш завинаги в него.

В зависимост от ситуацията, през която преминаваш, този най-труден етап може да продължи до 6 месеца. Не му позволявай да продължава повече. Ако се усещаш зациклил в страданието, в безизходица и неспособност да се радваш на живота повече от половин година, потърси помощ!

Ако имаш близък, който потъва все повече в депресия или тревожност и не успява да трансформира енергията си в градивна посока, помогни му да потърси психотерапевтична помощ.

4. Предприемане на мерки за излизане от ситуацията

След етапът на депресивност и потъване в страданието успяваме да съберем сили за истинска промяна и трансформиране на ситуацията. Много хора след развод, след банкрут, след заболяване или друго тежко събитие успяват като преминат успешно през отричането, гнева и страданието, след това да отворят в себе си неподозиран потенциал и да заживеят живота, за който винаги са мечтали. На този етап идва мъдростта, изваждането на поуки и виждането на света от нов ъгъл. Идва смелостта, идва опитът, идва успехът и щастието.

Ако в момента се намираш в някой от предходните етапи, сигурно ти изглежда, че няма светлина в тунела, но стига да не се предадеш, скоро животът и за теб ще бъде отново щастлив, незвисимо какво преживяваш в момента. Всеки човек преминал през сериозни изпитания в живота си може да го потвърди. Понякога е нужно нещо сериозно да ни разтърси, за да се наместим след това истински и да заживеем така, както сме създадени да живеем. Да страдаш по миналото няма смисъл. Радвай се, че си го имал, но щом си е тръгнало, значи няма повече място в живота ти. Гледай напред. Кризата, през която минаваш може да ти помогне да се свържеш по-добре с реалните си нужди, да осъзнаеш желанията си и да изградиш в себе си силата, за да ги постигнеш.

Това е етапът на жътвата. Тук реално променяме живота си. Иска ни се като ни споходи нещо негативно, веднага да променим живота си към по-добро, но ако не преминем успешно през предходните стъпки, никога няма да стигнем до тук. Повечето хора зациклят в отричане или гняв и не стигат никога до трансформация и разгръщане на живота и потенциала си. Ако имаш нуждата от помощ в този процес, насреща съм с професионалния и личния си опит и подкрепа.

5. Осъзнавания и поуки

Накрая, след като сме направили успешно трансформацията и сме излезли от кризата, идва моментът да осъзнаем какво сме научили и изградили като качества и умения в процеса. Защото всеки катаклизъм, през който преминаваме ни учи на нещо ново, прави ни по-мъдри, по-способни и това не е клише, а вътрешна сила, която никой не може да ти отнеме, сила, да твориш, да живееш и да се радваш. Тази сила е в теб, нужно е само да достигнеш до нея.

Ако ти е трудно да преминеш през етапите на криза или си зациклил в някой от тях, насреща съм за насоки, работещи техники и практики и подкрепа по пътя. Всичко, което ти се случва е по силите ти, можеш да се справиш и да достигнеш до по-добро място в живота си!