Егоист ли съм като се грижа за себе си? Дилемата между аз и другите
Живеем в общество, в което важна ценност е личността на човека, реализирането на вътрешния потенциал и следването на личните цели и мечти в живота. На думи всички подкрепяме това, но мнозина споделят, че тръгнат ли да го реализират на практика срещат силен упрек от околните: „Как може да си такъв егоист и да мислиш само за себе си?!“ Много клиенти объркани в тази противоречива ситуация плахо ми задават въпроса: „Наистина ли е лошо да се погрижа за себе си, това егоист ли ме прави?“
„Каква майка си, щом вместо да си стоиш при децата, искаш да правиш кариера / или искаш да излизаш с приятелки?!“
„Ти си егоист, щом искаш да имаш хоби, вместо да прекарваш времето си с близките си и да се грижиш за тях!“
„Как не те е срам само за себе си да мислиш?! Ние не сме ли важни за теб?!“
Ако чуваш подобни обвинения от хората около теб или сам(а) вътрешно си ги отправяш, нека първо изясним какво означава „егоист“:
Според Ерих Фром, един от големите учени в психоанализата: „ егоистът е заинтересован само от самия себе си, от своите желания и познава само едно удоволствие – да взема, а не да дава…“ Според него любовта към себе си и егоизмът не само че не са тъждествени, но са напълно противоположни явлеия.
Любовта към себе си
Много хора бъркат любовта към себе си с егоизъм. Смятат, че ако човек обича себе си, то този човек е егоист. На практика обаче човек, който не обича себе си не може да обича и другите. Любовта към другите започва първо от любов към себе си.
Например майка, която не може да обича себе си, няма как да обича и децата си и партньора си. Ще видите често такава жена прекалено отдадена на семейството си, отказала се от всички лични радости в името на това на другите да им е добре. Резултатът от това е изтощение и нервност, натрупващи се с времето, докато чашата не прелее и не залее като ураган същите близки, за които жената уж се грижи. Такива жени стават истерични, вечно неудовлетворени и мрънкащи или тревожни, вкопчващи се до задушаване в близките си, защото нямат личен живот вън от тях или потъват в депресия. Такива хора често започват да натякват на другите, че заради тях са се отказали от живота си, предизвиквайки в тях чувство за вина в опита да накарат близките си да им върнат услугата – да се откажат и те от живота си и щастието си и да си страдат всички задружно.
Разбира се рядко хората правят това нарочно. В повечето случаи дори не си дават сметка в какво чудовище се превръщат постепенно с времето. И всичко това само, защото са решили да живеят без любов към себе си, изцяло в услуга на другите. Този модел неизбежно води до насилие и омраза – първо към себе си, а след това като зараза това насилие и омраза се прхвърля и над околните.
Много по-щастливо живеят децата отглеждани от майки, които умеят да обичат себе си, имат личен живот, приятели, лични интереси, които следват мечтите си. Такива майки се чувстват пълноценни хора, щастливи и удовлетворени и щастие и удовлетворение излъчват и към децата си и към партньора си и към всички хора наоколо. Такива хора не задушават никого и оставят пространство на всеки да се чувства щастлив и да реализира себе си и зареждат позитивно живота на всеки, до когото се докоснат. Не е все едно дали общуваш с човек, който се обича и е изпълнен с позитивни преживявания и мисли или до теб стои човек, лишен от радости, от мечти, вкопчен в теб и стремящ се от теб да докопа нещо хубаво за живота си, защото сам не си го позволява.
Друг често срещан пример е мъж работохолик, който работи много за благото на семейството си, без да се грижи за себе си – няма личен живот, няма хоби, не обръща внимание дори на здравето си, само и само да подсигури семейството. И децата му растат без баща, защото той е вечно на работа. И жена му живее без ласка и близост, защото той или го няма, или е мъртво уморен и заспива веднага щом се прибере. И умира без да доживее старост или се разболява от хронични болести. И всичко това, защото не умее да обича и цени себе си и сам се е вкарал в ролята на вола, който оре до дупка и накрая умира там на браздата. Как ли се чувстват близките на такъв човек, лишени от присъствието му, от близостта с него, от любовта му? А уж върши всичко това е „за семейството“.
Друг често срещан пример са пораснали деца, които не смеят да се отделят от полата на родителите си, въпреки че вече копнеят да тръгнат по свой път, защото се тревожат да не наранят родителите си като не са винаги край тях и не живеят живота си по техния начин. В резултат такива хора не могат пълноценно да развият потенциала си, не се развиват добре на работното място и някой друг вместо тях печели повишения, не могат да създадат пълноценна партньорска връзка и остават сами или скачат от неподходящ партньор на друг неподходящ… И правят всичко това, за да не наранят родителите си, но в резултат накрая родителите им са тревожни и притеснени за тях, защото виждат как другите млади хора се развиват и вървят напред, а тяхното дете е неуспешно в живота си.
Примери можеш да видиш безкрайно много, само като се огледаш наоколо. Описаните тук са само част от често срещаните ситуации на грешно разбрана грижа за другите.
Ако искаш да обичаш близките си, първо започни да обичаш себе си. Няма как да даваш любов, ако си изтощен, изпълнен с напрежение и стрес, тревожен или депресиран или лишен от живец и радости. Наказваш себе си, наказваш и близките си заедно с теб.
Да обичаш себе си не само, че не те прави егоист, а напротив – това е нужната предпоставка, за да можеш да обичаш и другите.
А да обичаш себе си означава да правиш неща за себе си, от които се чувстваш добре – да си даваш почивка, да общуваш с приятели, да отделяш време за любими занимания, да се развиваш, да се забавляваш.
Ако не го правиш, ще тежиш на близките си. Ще се превърнеш в неудовлетворен, напрегнат, тревожен или депресиран човек, който излъчва само негативи и вгорчава живота на всеки, до когото се докосне. Нима ти и близките ти заслужавате това?
Полезна по темата ще бъде за теб и техниката за преминаване от „трябва“ към „искам“.
