Депресия
Често, когато човек не се чувства добре, нарича това „депресия“. На въпроса „Как си?“, отговорът в такива моменти често е „Нещо съм се депресирал, не ми е добре.“ Много често зад това „депресирал съм се“ стои всъщност „напрегнат съм“, „тревожен съм“, „тъжен съм“, „обиден съм“, „страх ме е“, „чувствам се отчаян“ или „липсва ми радост“ или „тялото ми няма сили да живее“ и др.
От психологическа и клинична гледна точка депресията е комплексно състояние, проявяващо се едновременно на ниво емоции, тяло и ум в комплекс от взаимосвързани и персистиращи във времето проявления.
В психо-емоционален план страдащият от депресия изпитва част от следните проявления:
- постоянно чувство на тъга, празнота, безпокойство, разочарование или раздразнителност;
- загуба на радост от живота;
- чувство на безнадеждност, песимизъм, вина, безполезност или безпомощност;
- апатия, липса на емоции;
- социално отдръпване;
- ниска самооценка;
- загуба на интерес към дейности, които преди са били приятни;
- загуба на сексуален интерес;
- затруднени концентрация, памет или вземане на решения;
- мисли за смърт, самоубийство, опити за самоубийство или самонараняване.
Във физически план депресията включва някои от следните симптоми и нарушения:
- липса на енергия и необичайна умора;
- хранителни нарушения – загуба на апетит или преяждане;
- загуба на тегло;
- нарушения в съня – безсъние, накъсан сън, ранно събуждане или прекомерно спане;
- постоянни физически симптоми и/или болки като: главоболие, световъртеж, замаяност, храносмилателни проблеми, проблеми със сърцето или с дишането, болки в корема, болки в гърба или други хронични болки, които не се повлияват от лечение;
Страдащият от депресия НЕ проявява всички от изложените по-горе проявления и симптоми, но за да говорим за депресия, а не друг проблем, със сигурност присъстват поне две от посочените при това за продължително време с тенденция състоянието да се задълбочава с времето.
В над 60% от случаите физическите оплаквания вземат превес, а психо-емоционалните останат скрити и в началото е трудно да се разбере, че става въпрос за депресия. Когато обаче не бъде открита физиологична причина за физическите симптоми или бъде открита такава, но те не се повлияят от лечение, много вероятно е скритата причина да е депресия, която има нужда да бъде лекувана.
Със своя комплексен характер депресията рядко остава скрита и околните започват да наблюдават проблеми в поведението на страдащия. Депресията се отразява върху продуктивността на човека, общата виталност, начина по който общува с околните и резултатите, които постига в училище, в работата и в семейството.
Депресията не е знак за лична слабост или злонамереност. Безполезно е да критикувате човека страдащ от депресия, че трябва „да се стегне“ и „да не се излага“ или да се гневите на това, че абдикира от задълженията си и не върши нищо или че вечно се оплаква от някакви болежки, а пък докторите казват, че тялото е здраво, болният не си измисля.
Безполезно е и да се сърдите, че е раздразнителен или че не се радва на нещата, които правите за него/нея. Страдащият от депресия не може да се стегне и не може да се радва и не може да действа продуктивно и градивно и в това е същината на проблема. Депресията е заболяване, което има нужда да бъде лекувано, а не критикувано. Колкото повече се опитва да се стегне страдащия, толкова повече ще губи сили и повече ще се влошава. Нужно е да проявите разбиране и да потърсите терапевтична помощ.
За да излезе болният от това състояние е нужно не просто да започне прием на антидепресанти, които да го извадят изкуствено от това състояние, а да се потърсят причините, довели до депресията и да се работи за изграждане на по-пълноценен живот или отношение към живота, което носи радост.
Депресията е болест, която обхваща и млади и стари и деца. Обикновено, когато става въпрос за самотен възрастен човек или претоварен или преживял тежка житейска ситуация зрял човек, някак приемливо ни звучи диагноза депресия, но обичайно не свързваме състоянието с дете или тийнейджър, живеещи в нормална среда и често децата и подрастващите, както и младите хора, страдащи от депресия остават неразпознати в страданието си, нелекувани и често нападани от близките си и критикувани за това, че се глезят или си измислят или че мързелуват или се държат неприемливо.
Безпричинната хронична раздразнителност или нежелание да участва в общите процеси или оплаквания от коремни болки или главоболие, за които лекарят не открива нищо болно в тялото са повод да помислите за евентуална депресия и да направите консултация с терапевт. Човек не се държи лошо или отпуснато безпричинно и не си измисля, че нещо го боли, ако наистина няма проблем. Обърнете внимание.
Ако разпознаваш себе си или свой близък в написаното, на разположение съм за консултация. Депресията не е страшна и с подходящ подход човек може да върне здравето в живота си, в емоциите, в поведението и в тялото си.
